2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 16.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 7312/2014 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
В. Д. Ц. чрез пълномощника си адв. Ст.Боров е обжалвал определението на Апелативния съд [населено място] № 312 от 15.10.2014г. по ч.гр.д. № 381/2014г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като предмет на обжалване е въззивно определение на апелативен съд, с което е потвърдено прекратително определение на първата инстанция .
С обжалваното определение е прието, че искът с правно основание чл.5 ЗЛС е недопустим, защото ищецът не попада в кръга на заинтересованите лица по чл.336 ал. 1 ГПК и не е процесуално легитимиран да иска поставянето на ответниците под запрещение. Съдът е посочил, че твърденията в молбата за нуждата от грижи за ответниците , които ищецът би могъл да им осигури като в замяна на това да има право да ползва тяхното дворно място, не обосновават правен интерес по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК. Последиците от поставянето под пълно запрещение на ответниците и евентуално назначаване на ищеца за техен настойник биха му дали право да извършва правни действия от името и за сметка на поставените под запрещение лица , без да придобива права и задължения за себе си. При определянето на интереса на лицата, извън кръга на изрично изброените в чл.336 ал.1 ГПК, съдът се е позовал на задължителната съдебна практика – тълкуването на закона в ППВС 5/1979г., което е в смисъл, че такъв интерес е налице тогава, когато от действията на физическото лице, чието запрещение се иска , се засяга правната сфера на ищеца като пряка последица от увреждането на правната сфера на ответника.
В изложението за допускане на касационното обжалване се изразява несъгласие с извода на въззивния съд за отсъствие на правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл.5 ал.2 ЗЛС , като се поддържа, че той е в друг аспект и посоченият от съда пример не може да бъде общозначим за всички случаи не реалния живот. Частният жалбоподател поддържа също така, че законът не е приложен точно, което възпрепятства развитието на правото. При това съдържание на изложението, не е осъществено общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради липса на формулиран правен въпрос по приложението на закона. При проверката за допустимост на производството, въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика, което изключва основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, а необходимостта от по-широко тълкуване на изискването за правен интерес да се иска поставяне на едно лице под запрещение в последната хипотеза на чл.336 ал.1 ГПК не е мотивирана, което е задължително условие, за да бъде допуснато касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на основанията по чл.280 ал.1 ГПК частната касационна жалба на В. Д. Ц. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Апелативния съд – Велико Т. № 312 от 15.10.2014г. по ч.гр.д. № 381/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: