3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 16.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 743 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10247 от 24.VІІ.2015 г. на застрахователното д-во [фирма]-София, подадена против онази част от решение № 1415 на Софийския апелативен съд, ГК, Х-и с-в, от 1.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 779/2015 г., досежно осъждането на застрахователя настоящ касатор – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) – да заплати на ищцата Д. Т. Д. от [населено място] разликата над 5 000 лв. (пет хиляди лева) и до пълния размер на присъденото й застрахователно обезщетение от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева) за понесени от нея неимуществени вреди вследствие на настъпило на 19.VІІ.2011 г. ПТП и ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора [фирма]-София са за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52-във вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.чл. 9 и 10 ГПК/. Поради това се претендира частичното му касиране- за разликата над 5 000 лв. и до 40 000 лв., както и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция за отхвърляне на прекия иск на Д. срещу застрахователя за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП за горепосочената разлика.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на касационната жалба, подателят й [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си /за горепосочената разлика от 35 000 лв./ САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., по въпроса за критерия за определяне на справедливо- по смисъла на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за причинени на пострал при ПТП неимуществени вреди.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация Д. Т. Д. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната от застрахователя негова осъдителна част /за разликата над 5 000 лв. и до присъдения от САС размер на обезщетението от 40 000 лв./, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за касационното производство, но без да е ангажирала доказателства за техния размер. Инвокирани са доводи за липса на надлежно формулирани от касатора въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а вместо това в Раздел І от жалбата на застрахователя се коментират критериите по приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, вкл. с цитиране и анализиране на съдебна практика в тази връзка, т.е. всички релевирани доводи и твърдения се свързват с правилността на въззивното решение в атакуваната му част, но не и с основанията по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, „като по този начин – освен всичко друго, при така структурирана и формулирана касационна жалба, се нарушава и принципа на равнопоставеност в процеса по чл. 9 ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред САС, настоящата касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да приеме, че обезщетение в размер на присъдената сума от 40 000 лв. справедливо компенсира понесените от Д. Т. Д. неимуществени вреди от процесното ПТП на 19.VІІ.2011 г., вследствие на което са получената полифрагментна фрактура на долната част на лявата й раменна кост и надлъжното счупване на горната част на лявата й лакътна кост, САС е съобразил множество обстоятелства по делото извън вида и характера на тези телесни увреждания: интензивност и продължителност на търпените болки и страдания, свързани с извършените две операции, оздравителен процес, чиято продължителност е надвишавала една година, останалите трайни последици от увреждането, водещи до инвалидизиране на левия горен крайник на 63-годишната ищца, а именно трайното ограничение на движенията, намален обем /хипотрофия/ на мускулатурата, увреден лакътен нерв /74% трайна загуба на трудоспособност, определена от ТЕЛК/, а също и трайните козметични дефекти. Следователно преценката на въззивната инстанция е била изцяло в духа на главното изискване по т. ІІ на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., че „справедливостта”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не следва да бъде схващана от съдилищата като някакво абстрактно понятие, а, напротив – като „свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетенията”. Ето защо, дори евентуална погрешна преценка на решаващия съд относно тези релевантни обстоятелства, специфични за всеки отделен случай, би се обективирала в постановяване на решението му по спора, въведен с прекия иск срещу застрахователя, в нарушение на материалния закон. Но проведеното от застрахователя настоящ касатор отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК /във вр. чл. 52 ЗЗД/, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1415 на Софийския апелативен съд, ГК, Х-и с-в, от 1.VІІ.2015 г., постановено по гр. дело № 779/2015 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ /за разликата над присъденото застрахователно обезщетение от 5 000 лв. и до реално уважения размер на същото от 40 000 лв./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 743 по описа за 2016 г.