О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София, 17.01.2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова търговско дело № 60155 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5637 от 18.04.2016 г., подадена от В. В. В. чрез адвокат П. К. от САК против решение № 352 от 22.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3910/2015 г. на Апелативен съд – София, ГК, II състав.
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Софийският апелативен съд е отменил решение № 2436 от 14.04.2015 г. по гр.д.№ 6904/2014 г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 12 състав, в частта, с която искът на Г. С. Я. с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) е отхвърлен над сумата от 30 000 лв. до сумата от 36 900 лв. и вместо това е осъдил ЗК [фирма] да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие на 07.07.2012 г. допълнително в размер на 6 900 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.07.2012 г. Решението е потвърдено в останалата част.
Касаторът В. В. В. моли въззивният акт да бъде отменен като неправилен, с оглед на което съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна, недоказана и недължима. Твърди, че ищцата вече е получила извънсъдебно обезщетение от застрахователното дружество в размер на сумата от 9 000 лв. и последващата й претенция, предмет на настоящото производство, се явява не за възстановяване на претърпените от нея неимуществени вреди, а за получаване на още парични средства, без такива да се дължат. Навеждат се твърдения, че въззивният съд неправилно е определил съпричиняването на вредата от страна на ищцата в размер на 10 %, предвид обстоятелството, че последната е била без поставен предпазен колан по време на пътно – транспортното произшествие. Релевирани са оплаквания и по отношение извода на съда за отхвърляне на второто защитно възражение на ответника за съпричиняване, с оглед обстоятелството, че ищцата е знаела за липсата на правоспособност за управление на МПС от страна на деликвента – сега касатор.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата е приложено изложение на касационните основания със следните формулирани правни въпроси: (1) „Следва ли да се приеме, че когато е налице плащане от страна на застрахователя към пострадалото лице, има съгласие, че получената сума е именно справедливия размер на дължимото обезщетение?” ; (2) „По какъв начин и при отчитане на какви обстоятелства следва да се изчислява размерът на извършеното съпричиняване от пострадал при деликт, съставляващ по естеството си ПТП?” ; (3) „При какви обстоятелства съдът може да приеме, че дадените от свидетел показания за факти, доказващи знанието на пострадал при ПТП за неправоспособността на водача на МПС, в което пострадалия е пътувал, доказват по несъмнен и категоричен начин тези факти?”.
Ответникът по касация Г. С. Я. не е подала писмен отговор.
Писмен отговор е постъпил от ЗК [фирма] чрез юрисконсулт М. В., в който се излага становище, че са налице предпоставките за допускане до касация на обжалваното решение, както и че жалбата е основателна по същество.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел за доказани предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ЗК [фирма], в качеството му на застраховател на делинквента, за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че предвид вида и характера на уврежданията, претърпени от ищцата по време на пътно – транспортното произшествие, продължителността и интензитета на болките и страданията, силният психически стрес, наличната и понастоящем лека деформация в областта на лявата скула, значима с оглед възрастта на ищцата (около 20 годишна), както и липсата на други усложнения, то размерът на дължимото на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 50 000 лв., от които следва да бъде приспадната изплатената извънсъдебно от ответника сума от 9 000 лв. Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразило се в пътуване без поставен предпазен колан, е прието за основателно. Възражението за съпричиняване, изразило се в пътуване в автомобил, управляван от неправоспособен водач, е прието за неоснователно, тъй като от доказателствата по делото не е установено пострадалата да е знаела, че виновният водач не е правоспособен. Относителният дял на приноса на пострадалата за настъпването на вредите е определен в размер на 10 %, след съобразяване на което е определен и крайният размер на дължимата от ответното застрахователно дружество сума – 36 900 лв.
Предвид решаващите мотиви на съда, първият поставен въпрос не кореспондира с данните по делото и в този смисъл не съставлява общо основание за допускане на обжалването. Като предпоставка на същия е заложено обстоятелството, че след предявена от страна на ищцата към [фирма] претенция по реда на чл. 105 и сл. КЗ (отм.), пострадалата се е съгласила, че изплатената й от дружеството сума в размер на 9 000 лв. изцяло обезщетява претърпените неимуществени вреди от ПТП. Касаторът неоснователно свързва плащането на тази сума с извънсъдебно признание от страна на ищцата, че това е справедливият размер на полученото обезщетение. В задължителната съдебна практика се приема, че застрахователят е удовлетворил изцяло пострадалия, когато последният е сключил споразумение за изплащане на вредите от застрахователното събитие, в което изрично е заявил, че платената сума ги покрива изцяло. Подобно изявление (както извънсъдебно, така и в рамките на производството) от страна на Г. С. Я. в случая липсва. Действието по приемане на предложеното от застрахователя плащане не се приравнява на съгласие, че не са налице неудовлетворени вреди. В този смисъл са Решение № 478 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 943/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 306 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1556/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 204 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 220/2010 г. ІV г.о. ВКС; Решение № 425 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 39/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 1104 от 03.12.2012 г. по т.д. № 1104/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.)
По отношение на въпрос № 2 : Въззивният съд е приел, че конкретният размер на съпричиняването на настъпилите неимуществени вреди от страна на ищцата е 10%. Съдът е основал този свой извод на извършената комплексна медицинска и автотехническа експертиза и на даденото в о.с.з. от 19.03.2015 г. заключение на вещото лице инж. А., че при странични удари и при превъртания на автомобила предпазният колан е с по-малка ефективност. Настоящият съдебен състав намира, че така поставен този въпрос по своята същност представлява фактически, а не правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане до касация, доколкото на същия не може да се отговори еднозначно, тъй като е обусловен от съобразяването на конкретни обстоятелства и факти по делото, както и на тяхното доказване.
Въпрос № 3 също не може да обоснове допускане до касация, тъй като с него се навеждат оплаквания за нарушение на процесуалните правила, свързани с доказването на определени факти. Кредитирането от страна на въззивния съд на едни или други свидетелски показания съставлява въпрос по съществото на спора и би бил предмет на разглеждане от настоящата съдебна инстанция едва след като обжалваното решение бъде допуснато до касационен контрол, но не и във фазата по селектиране на касационните жалби.
Отделно от изложеното, касаторът счита, че поставените от него въпроси съставляват основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но нито един от тях не е придружен от обосновка кое налага произнасянето на касационната инстанция и с какво то би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението касаторът се позовава и на основанието за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без да формулира конкретни питания, а съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължението за поставянето на такива е за жалбоподателя. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да извежда правни въпроси от изложението към касационната жалба, доколкото подобно действие би съставлявало нарушение на диспозитивното начало.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 352 от 22.02.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3910/2015 г. на Апелативен съд – София, ГК, II състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: