– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№19
гр. С., 21 юли 2016 година.
Върховният касационен съд и Върховния административен съд, смесен петчленен състав, в закритото заседание на 12.07.2016 (дванадесети юли две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Емилия Миткова
Борис Илиев
Димитър Димитров
Петя Желева
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 12 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК и е образувано по повод на спор за подсъдност между Окръжен съд София и Административен съд София област за това, кой от тях е компетентен да разгледа подадената от [фирма] [населено място], [община], срещу заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 на Изпълнителния директор на ДФ „З.” [населено място], с която е отказано извършването на плащане по заявка за междинно плащане № 23/121/05094/201 от 07.11.2013 година и заявка за окончателно плащане № 238121/05094/301 от 27.08.2014 година по договор № 23/121/05094 от 25.01.2013 година за отпускане на финансова помощ по мярка 212 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и е прекратено действието на договора, жалба с вх. № 01-2600/1103 от 16.03.2015 година.
Жалбата на [фирма] [населено място] с вх. № 01-2600/1103 от 16.03.2015 година е подадена чрез ДФ „З.” [населено място] до Административен съд София област. С нея е направено искане да бъде отменен, като немотивиран, отказа за извършване на плащане по двете заявки-за междинно и окончателно плащане, а също така да се отмени като незаконосъобразно едностранното прекратяване на договора, с всички произтичащи от това правни последици. Въз основа на тази жалба е било образувано адм. д. № 378/2015 година по описа на Административен съд София област. С протоколно определение, постановено на 25.11.2015 година, съставът на Административен съд София област е прекратил производството по делото и е постановил изпращането му по компетентност на Районен съд Елин Пелин. Това действие е мотивирано с това, че оспорваният акт е бил издаден във връзка с изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 212 „Модернизиране на земеделските стопанства”, поради което нямал характер на индивидуален административен акт, а касаел последици от неизпълнение на договора, който бил с гражданско правен характер. По своята същност обжалваният акт представлявал уведомление, изходящо от изправната страна по договора до неизправната такава, във връзка с реализиране на отговорността от неизпълнение на уговорките по договора и нормативно установените такива по Наредба № 8/08.04.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година. Затова актът, макар и формално да обективирал реквизити на административен акт и да засягал правната сфера на адресата му, като изявление на страна по граждански договор не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежал на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 146 от АПК. Страните по договора били равнопоставени и възникналите между тях спорове трябвало да се разглеждат по общия исков ред.
Тъй като е приел, че не е компетентен да разгледа спора по правилата на родовата подсъдност Районен съд Елин Пелин е изпратил делото на Окръжен съд София, пред който съд е било образувано гр. д. № 138/2016 година. С определение № 425/13.05.2016 година съставът на Окръжен съд София е прекратил производството по делото като е приел, че заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 на Изпълнителния директор на ДФ „З.” [населено място] представлявала административен акт като съдържала изявление за отказ за плащане и за прекратяване на договор, при който не можело да се приеме, че е налице равнопоставеност между страните. Позовавайки се на т. 1 от ТР № 8/12.11.2015 година, постановено по тълк. д. № 1/2015 на О. от І и ІІ колегии на ВАС, с което е прието, че актовете по Наредба № 9 /03.04.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година са административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК съдът е приел, че не се касае до гражданско правен спор, който да е от компетентността на гражданските съдилища и е повдигнал спор за подсъдност между него и Административен съд София област.
Настоящият смесен петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд София област.
С подадената от [фирма] [населено място] жалба с вх. № 01-2600/1103 от 16.03.2015 година се оспорва извършеното от ДФ „З.” [населено място] едностранно прекратяване на договор № 23/121/05094 от 25.01.2013 година за отпускане на финансова помощ по мярка 212 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и отказът да се извърши плащане по същия. Договорът е сключен по реда на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/08.04.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година. В чл. 43, ал. 1 от същата е предвидена възможност Разплащателната агенция да откаже плащането на цялата или част от безвъзмездната помощ, а в чл. 51, ал. 1 е предвидено, че в случай че ползвателят не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, агенцията може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно правилото на чл. 43 от Наредба № 8/08.04.2008 година Разплащателната агенция сама определя дали да изплати част от помощта и каква да е тя или да откаже изплащането на цялата помощ. Определянето на размера на подлежащата на изплащане помощ става по реда на чл. 42 от Наредба № 8/08.04.2008 година, след извършване на съответните административни проверки по чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата и при спазване на разпоредбите на чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. По аналогичен начин се определя и размерът на подлежащата на връщане помощ по чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/08.04.2008 година. В двата случая размерът на помощта, който трябва да бъде изплатен или който подлежи на връщане се определя по преценка на Разплащателната агенция, след извършени от нея проверки, а не по общо съгласие между нея и ползвателя на помощта. При това с акта на Разплащателната агенция се извършва едностранно изменение на съществуващите между страните по договора по чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8/08.04.2008 година отношения, без това да следва от уредено в закона потестативното право на изменящата страна за това действие. Самата корекция на размера на безвъзмездната помощ и/или определянето на подлежащата на връщане такава се извършват с акт на Разплащателната агенция, което е аналогично на този за одобряване или не на заявлението за подпомагане по чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/08.04.2008 година. Последното е от значение за това дали да се сключи или не договора по чл. 35, ал. 2 от Наредбата и определя параметрите на същия. По смисъла на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 8/08.04.2008 година отказът да бъде одобрено заявлението за подпомагане представлява административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. Това сочи, че процедурата по одобрение на заявлението за подпомагане е административна такава и предполага неравнопоставеност между страните по нея. Тази неравнопоставеност не се преодолява със сключването на предвидения в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8/08.04.2008 година, тъй като неговите параметри са определени от административния акт по чл. 35, ал. 1 и произтичат от императивните разпоредби на нормативния акт, а не от свободната воля на страните по договора. Запазването на тази неравнопоставеност в отношенията между страните дава възможност на Разплащателната агенция да упражнява правомощията си по чл. 43 и чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/08.04.2008 година. Затова защитата срещу тези действия е същата, като тази предвидена за отказа да се одобри споразумението за подпомагане, т. е. чрез обжалване по реда на АПК. В тази връзка следва да бъде отчетено, че в посочения в чл. 42 от Наредба № 8/08.04.2008 година чл. 30 от Регламент (ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 година извършваните от Разплащателната агенция проверки са определени като административна дейност, поради което и издаваните въз основа на тях актове имат административен, а не гражданско правен характер.
Освен изложеното трябва да се има предвид и обстоятелството, че както мярката „Модернизиране на земеделските стопанства”, така и мярката „Създаване на стопанства на млади фермери“, получават финансиране от едно и също място, а именно от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Поради това правилата за уреждане на отношенията между Разплащателната агенция и ползвателя на помощта се уреждат по аналогичен начин, с отчитането на конкретните специфики на всяка една от двете мерки. В тази връзка на разпоредбите на чл. 43 и чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/08.04.2008 година съответстват разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 /03.04.2008 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година. За издаваните въз основа на последните разпоредби актове на Разплащателната агенция с т. 1 от ТР № 8/12.11.2015 година, постановено по тълк. д. № 1/2015 на О. от І и ІІ колегии на ВАС е прието, че представляват индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване по реда на АПК. С оглед на горното не съществува основание това тълкуване да не бъде приложено и по отношение на съответстващите им разпоредби по Наредба № 8/08.04.2008 година.
С оглед на горното компетентен да се произнесе по подадената от [фирма] [населено място], [община], срещу заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 на Изпълнителния директор на ДФ „З.” [населено място], жалба с вх. № 01-2600/1103 от 16.03.2015 година е Административен съд София област, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане.
По изложените съображения смесеният петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подадената от [фирма] [населено място], [община], срещу заповед № 03-РД/199 от 18.02.2015 на Изпълнителния директор на ДФ „З.” [населено място], с която е отказано извършването на плащане по заявка за междинно плащане № 23/121/05094/201 от 07.11.2013 година и заявка за окончателно плащане № 238121/05094/301 от 27.08.2014 година по договор № 23/121/05094 от 25.01.2013 година за отпускане на финансова помощ по мярка 212 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и е прекратено действието на договора, жалба с вх. № 01-2600/1103 от 16.03.2015 година е Административен съд София област, на когото делото да бъде изпратено за разглеждане.
На Окръжен съд София да се изпрати препис от определението за сведение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
3.
4.