9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
[населено място] ,27.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на шестнадесети ноември,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1055/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] – ищец в исковото производство и на Б. К., С. К. и Ц. К. – наследници на конституирания в качеството на трето лице – помагач на ответника Г. Г. – П. К., против решение № 3/08.01.2015 год. по гр.д.№ 635 / 2014 г. на Врачански окръжен съд, с което и след частична отмяна на първоинстанционното решение,уважило един от обективно съединените искове, същият е отхвърлен от въззивна инстанция, като е потвърдено отхвърлянето на останалите предявени от [фирма] против Г. Г. обективно съединени искове,касационно обжалване за част от които / с цена на исковете 4 400 лв., 1 193 лв. и 1 500 лв. / е недопустимо, на основание чл.280 ал.2 ГПК.Касационното производство е допустимо по иска,квалифициран с правно основание чл.145 ТЗ, за сумата от 21 588,47 лв.,както и по иска,квалифициран по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД – за сумата от 13 015 лева.
Касаторът – [фирма] оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид извода на съда,че отговорността на ответника като управител на дружеството не следва да бъде ангажирана,тъй като не са събрани доказателства какви дружествени книги са му били връчени при поемане на управителните функции,игнорирайки липсата на доказателства за предаване на такива от самия него на дружеството ,с оттеглянето си от тези функции,страната счита , че решението е в противоречие с чл.45 ал.3 от Закона за счетоводството и чл.143 ал.3 ТЗ,според които именно управителят отговаря за редовното водене на дружествените книги. Касаторът обосновава и противоречие с чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД досежно извода на съда,че с поемане управлението на дружеството,предходното му качество на пълномощник на дружеството, по предходни назначаването му за управител мандатни сделки не се явява заличено,което именно страната е визирала като „отпадане на основанието„ – сливане качеството пълномощник и законен представител на упълномощителя.Съществено нарушение на съдопроизводствените правила е обосновано по отношение извода на съда,че отговорът на ответника е депозиран в срок, доколкото предприетата по реда на чл.47 ГПК процедура е останала незавършена, с последващо на поставяне уведомлението съобщаване на ответника за предявените искове по телефон,датата на което е съобразена от съда като начална за преклузивния срок.Касаторът твърди също постановяване на решението въз основа на обстоятелство,липсата на доказателства за което не е указана при разпределяне тежестта за доказване релевантни по делото факти,а именно – че не е установен факта на предадена от предходния управител на дружеството на ответника търговска и счетоводна документация,при поемане на управителни функции. Паралелно се обосновава довода, че подобен факт е изцяло ирелевантен за спора, доколкото искът по чл.145 ТЗ е предявен за липси, възникнали в периода на управление на ответника,респ. установими от подлежаща на създаване в периода в който същият е бил управител на дружеството,търговска и счетоводна документация.Сочи се и нарушение на чл.235 ал.2 ГПК – постановяване на въззивното решение в несъответствие с всички събрани по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,както и на чл.6 ал.2 ГПК – принципа на диспозитивното начало,предвид разглеждането на възражение,което ответникът не е въвел в процеса – за неполучена с избирането му за управител на дружеството,предходно съставена търговска и счетоводна документация.Мотивира се и касационен довод за необоснованост на въззивното решение, в по-голямата част на изложението по което се касае за доводи относими към останалите касационни основания, както и по отношение произнасянето по исковете,касационната обжалваемост на които е изключена,на основание чл.280 ал.2 ГПК.
Ответната страна – Г. Г. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основания за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на общия и допълнителен селективен критерий по всеки от формулираните въпроси.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване в посочените в пар. първи от настоящото изложение части, съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
По иска с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД : Ищецът е основал иска си на обстоятелството, че преди избирането му за управител на дружеството ответникът,в качеството на пълномощник на същото,е изтеглил две суми на обща стойност 13 015 лева, но не е отчел усвояването им в полза на дружествените работи.Предвид последващо възникнало качество на управител,ищецът счита,че сливане качествата пълномощник и законен представител на същото лице е довело до прекратяване на мандатната сделка,във връзка с която е извършено упълномощаването,респ.полученото по изпълнението й подлежи на връщане на отпаднало основание.
По иска с правно основание чл.145 ТЗ ищецът твърди,че през периода в който е бил управител на дружеството ответникът е изтеглил от банкова сметка на дружеството суми,по отношение отчитането на които, като усвоена от името и за сметка на дружеството,липсват доказателства, доколкото ответникът и при оттеглянето си от управителни функции не е предал каквато и да било търговска и счетоводна документация. Искът не е предявен за размера на изтеглената сума от 28 036 лева,а за такава от 21 588,47 лева,определена като получаваща се след отчитане данните за извършвани разплащания с доставчици,съобразно дневници за покупки и справки – декларации по ЗДДС, съхраняващи се в НАП.Ищецът твърди,че като не е упражнявал ефикасен контрол върху редовното водене на търговските и счетоводни книги,нещо повече – не е предал в държане на дружеството такава документация след оттегляне от управлението му,ответникът е реализирал управленски деликт и следва да отговаря за установимата липса, доколкото не би доказал основание за разходване на средства в този размер, от името и за сметка на дружеството.
В отговора на исковата молба ответникът,и по двата иска,е противопоставил възражение за неоснователност, тъй като усвоените от сметки на дружеството суми е вложил в изпълнение на сключени от името и за сметка на дружеството търговски сделки / вкл. с нерегистрирани по ЗДДС доставчици, което изключва фигурирането им в дневниците за покупки по ЗДДС/,за изплащане на трудови възнаграждения, адвокатски хонорари за осъществявана правна защита на дружеството.Твърди,че е предал счетоводната и търговска документация в офис на дружеството в кв.Кулата,като в подкрепа на наличието на такава сочи последващото изготвяне и обявяване на ГФО за 2011 год. / спорния в процеса период /, сключеният през 2012 год. договор за особен залог на търговското предприятие на ищеца,което обективно не би било възможно без съобразяване с финансовото му състояние,респ. без преглед на счетоводната му документация,вкл. изготвени описи и инвентарна книга на активите на дружеството. Направил е доказателствени искания : изискване на ГФО и договора за особен залог с приложената към същия документация и разпит на свидетели, допуснати от първоинстанционния съд.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза чиято задача, поставена от ищеца действително е била ограничена до това : през периода на управление на ответника какви суми са изтеглени от сметки на дружеството конкретно от ответника,какви суми от приходи на дружеството са внесени по сметките му за същия период, какви суми са разходвани за дейността на дружеството,за които е налице съответен счетоводен документ,вкл. движението по сметка 501 „каса„ за същия период. Заключението е изготвено на база платежни нареждания , разписки и банкови извлечения по разпоредени банкови операции,дневниците за покупки и продажби на дружеството движението по сметка 501 „каса„ . Установено е,че за процесния период са осчетоводени вземания, надхвърлящи разплатените по банков път с 10 760 лева,както и е предпоставена касова наличност от 10 926,46 лева , общо 21 686,46 лева. Вещото лице е посочило,че липсата на първични счетоводни документи не дава възможност да бъде извършена документална проверка на вторичните по своята характеристика записвания,каквито са тези в дневниците по ЗДДС,т.е. е невъзможен пълен икономически анализ на счетоводните записвания, вкл. / разпит в с.з. от 20.02.2014 год. / е посочило липса на данни за начално салдо на каса и предпоставките за констатирано в заключението отрицателно салдо.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение по двата иска,въззивният съд е приел,че липсват доказателства,тежестта за които носи ищеца,за предадена на ответника,при избирането му за управител на дружеството,съответно съдържанието на такава счетоводна и търговска документация.Позовал се е на установимо,според съда, противоречие в изявленията на самия ищец в исковата молба,досежно местонахождението на документацията на дружеството и обосновал извод за безконтролност по отношение същата още преди поемане управлението му от ответника,респ. на неупражнено от съдружниците право по чл.123 ТЗ да преглеждат книжата на дружеството и участват в управлението му, както и на обстоятелството,че дружеството е имало сключен договор за консултантско-счетоводно обслужване,задължение на консултанта по който е организиране и поддържане на счетоводната му документация и предаването й при прекратяването на договора.Съдът е счел,че заключението на съдебно-счетоводната експертиза не би могло да се ползва като доказателство,като неизготвено въз основа на първична счетоводна документация,липсата на която – при недоказано от ищеца предаване на такава при поемане управлението на дружеството – не може да се вмени във вина на ответника.Изводът е във връзка с дадените от вещото лице обяснения относно значението на документална обоснованост на началното салдо на каса /въз основа първична счетоводна документация за предходен на исковия период /, от движението по която сметка се обосновава и размера на възможна,но не и безспорна липса.Така е обоснована липса на доказателства само по една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване иска по чл.145 ТЗ – липса на установена,под формата на липса на парични средства,вреда за дружеството.
Искът по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД е отхвърлен по съображения,че с избирането му за управител,правните последици от предходно упълномощаване на ответника за правни действия от името и за сметка на дружеството не се явяват заличени,поради което и не се реализира фактическия състав на неоснователното обогатяване.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ В кой момент се счита връчено съобщението по реда на чл.47 ал.1 ГПК – чрез уведомление ? Приложим ли е този ред ,когато адресатът не е напуснал адреса,а не е намерен от призовкаря? Назначаването на особен представител съставлява ли част от процедурата за връчване по реда на чл.47 ГПК и условие ли е за редовността на връчването по този ред ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с реш. № 84 по т.д.№ 1220 / 2013 год. на второ т.о. на ВКС ; 2 / Какво включва вменената в разпоредбата на чл.143 ал.3 ТЗ отговорност на управителя на ООД за редовно водене на дружествените книги ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното с реш.№ 59 по т.д.№ 626 / 2008 г. на второ т.о. ВКС и реш.№ 41 по т.д.№ 669 / 2008 год. на първо т.о. на ВКС ; 3 / По какъв начин следва да се разбира съдържащия се в чл.45 ал.3 ЗСч. израз „намираща се при него / „ ръководителя на предприятие / счетоводна и друга служебна документация на предприятието „ и попада ли в обхвата на задължението на управителя на ООД,съгласно тази разпоредба,предаването на такава документация, която не се намира в негова фактическа власт ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК с доводи за неяснота на чл.45 ал.3 ЗСч. и 4/ Прекратява ли се автоматично мандатното правоотношение между възложителя и изпълнителя по договор за поръчка,при вписване на изпълнителя за законен представител на възложителя – търговско дружество или е възможно паралелното съществуване на две отделни правоотношения / органно и мандатно /, ако мандатния договор не е прекратен с изявления на страните или по друг начин,независимо от вписването на изпълнителя за управител на възложителя ? – въпросът обосноваван също в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,цитирайки съответните разпоредби за договор за поръчка по ЗЗД и за правомощията на управителя на ООД по ТЗ.
Първият от поставените въпроси е предпоставен от възражението на касатора, че съдът е постановил решението си,съобразявайки отговор на исковата молба,подаден след преклузивния за това срок.В първоинстанционното производство / с.з. от 20.02.2014 год. / съдът изрично е обосновал незавършеност на процедурата по чл. 47 ал.1 ГПК не поради неназначен особен представител,а предвид неизпълнение на залегналото в задължителна за съдилищата съдебна практика изискване, ненамирането на адресата да е резултат на поне едномесечно издирване, каквото не е констатирано в случая. Поради това и срокът за подаването на отговор е съобразен спрямо датата на уведомяването на ответника по телефона за образуваното срещу него дело.Следователно, фактическите обстоятелства не обуславят неправилност на извода за подаден в срок отговор на исковата молба.Въззивният съд не е коментирал друга причина за „незавършеност„ на процедурата по чл.47 ал.1 ГПК,поради което ,така формулиран,въпросът е напълно неотносим към обосновката на съда за съобразяване съдържанието на отговора на исковата молба.По-важното е, обаче,че дори да би бил надлежно формулиран,а отговорът подаден извън преклузивния за това срок,съобразяването на последния в такава хипотеза, за да би обосновало съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационен довод за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК – предпоставя позоваването в касационната жалба на решаващ извод на съда,основан на правопогасяващи,правоизключващи или правоунищожаващи възражения на ответника,наведени в отговора,респ. относими към доказването им факти,какъвто не е настоящият случай. Съдът не се е позовал на възражението на ответника, че е върнал след прекратяване на управленските функции, цялата находяща се в негово държане търговска и счетоводна документация на дружеството,а на задължение на ищеца да докаже,съответно недоказаност на обстоятелството,че предходно е предал съществуващата такава при встъпването на ответника в длъжността управител,доколкото начинът за установяване наличието на вреда е предприет на базата на касова наличност и счетоводното й проследяване, вкл. по отношение начално салдо, значение за документалната обоснованост на което съдът е приел, че има първичната счетоводна документация и за предходния,спрямо процесния,период.Поради това и съдържанието на отговора на ответника не е обосновало решаващ за съда извод по отхвърлянето на иска с правно основание чл.145 ТЗ,а към правните изводи за отхвърляне на иска по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД е напълно неотносимо.Следователно, въпросът не покрива изискването за правен,съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/2010 год.по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,поради което не подлежи на коментар обосноваваният допълнителен селективен критерий.
Вторият от поставените въпроси,по изтъкнатите в предходния параграф съображения – за решаващият извод на съда за отхвърлянето на иска по чл.145 ТЗ – също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Съдът е приел,че в изначална доказателствена тежест на ищеца и за уважаването му,при това само досежно една от кумулативно установимите предпоставки – вреда за дружеството – е установяване предаването и съдържанието на предадена на ответника при встъпването му като управител търговска и счетоводна документация.Следователно , отговор на така формулирания въпрос не е даван с въззивното решение, а въпрос относно решаващия извод – относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест,при наведените с исковата молба твърдения, не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий.Дори да би удовлетворил изискването за правен, така формулираният въпрос не е обоснован с такъв допълнителен критерий,тъй като цитираните две решения са задължителна съдебна практика по съвършено различни правни въпроси : първото – за възможността юридическо лице да бъде регистрирано като управител,а второто – за предпоставките за търсене на имуществена отговорност на управител на ООД по чл.145 ТЗ, но в аспект на това – условие за предявяване на иска ли е наличие на изрично решение на ОС на дружеството за това предявяване.
По идентични съображения – за съдържанието на решаващия извод – не съставлява правен и третият от формулираните въпроси.Същият не се явява и обоснован с допълнителен селективен критерий,чрез формалното посочване на чл.45 ал.3 от ЗСч. /отм./,като подлежаща на тълкуване норма,която впрочем гласи:„При прекратяване на правоотношението с ръководителя на предприятието,същият е длъжен да предаде на своя приемник цялата намираща се в него счетоводна и друга служебна документация на предприятието„.Няма констатирано,в създадена по приложението на нормата съдебна практика,противоречиво тълкуване,а и съдържанието й не предпоставя такова,тъй като не е неясно.При това,въпросът е ограничен до тълкуване на само част – израз – изключен от общото съдържание на разпоредбата,на практика без самостоятелност и смислова завършеност,което противоречи на принципите на тълкуването. Отделно от това е и нелогичен: от ясно съдържание на разпоредбата – за дължимо връщане на намираща се у ръководителя на предприятието документация, при прекратяване на правоотношението с него,се цели отговор на въпроса, остава ли същото задължение и ако документацията не се намира в негово фактическо държане,ирелевантно на причината за това.Именно причината,като вменима във вина на управителя на ООД,с оглед задълженията му по чл.143 ТЗ,и релевантността й по спора, са поддържания от ищеца довод,за който отговор не се съдържа,и няма основание да бъде извлечен чрез разширително тълкуване, в чл.45 ал.3 ЗСч. /отм./.
Четвъртият от въпросите касае мотивите по отхвърляне на иска по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД.Въпросът не отчита самостоятелното битие на упълномощителната и мандатната сделки,респ. че с прекратяване на упълномощаването,вкл. ако би настъпило по право,не се заличават правните последици на вече сключения договор за поръчка, в изпълнението на който упълномощеният е следвало да сключи една или повече сделки / в случая – всички от компетентността на търговския пълномощник /.В исковата молба се сочи неизпълнение на задължението за отчитане на пълномощника на парични средства, получени за изпълнение на вече сключени сделки,а не и че изпълнението е следвало да се осъществи в периода,през който същият е придобил качество на управител на дружеството – упълномощител и възложител,нито разваляне на договора за поръчка, предвид неизпълнението му – несключени в изпълнение на мандатния договор сделки – до поемане функциите на управител.Не се твърдят съвпадащи по време,било само с релевантен момент на изискуемост или като реално осъществени,действия по договорно и законно представителство.Поради това и мотивите на съда следва да се разбират,като съдържащи извод за незаличени правни последици от сключения договор за поръчка,а не и за продължаващо представителство на договорно основание и за срока,в който ответникът е бил управител на дружеството.Само с това обстоятелство,обаче, фактически състав по чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД – „отпаднало основание „ – е неустановим,тъй като,и при заявените от ищеца обстоятелства за неотчитането му от пълномощника,за сключени от името и за сметка на дружеството сделки,в периода в който е действал като пълномощник, основанието на договора за поръчка / релевантното основание /, във връзка с който се твърди упълномощаването, не е отпаднало.Липсата на отчитане предоставени в изпълнението на възлагането средства е относима към иск в хипотеза на запазено правоотношение / чл.284 ЗЗД вр. с чл. 79 и чл.82 ЗЗД /. В тази връзка – задължителните указания в ППВС № 1/1979 година за хипотезите на „отпаднало основание„ по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД.
В аспект на предходно изложеното,формулираният въпрос е правно неиздържан,а и ирелевантен,тъй като на преценка спрямо осъществяваното договорно и осъществяваното законно представителство подлежат факти, реализиращи се в различни,несъвпадащи времеви периоди.Дори да се приеме за обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, необоснован се явява соченият,с формално позоваване на т.3 от същата разпоредба,допълнителен такъв.Противно на задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,касаторът не е посочил и доказал противоречиво прилагане в съдебната практика на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма.Общото цитиране на всички относими към договора за поръчка или правомощията на управителя на ООД разпоредби на ЗЗД и ТЗ не удовлетворява това изискване.
В обобщение: касаторът [фирма] не обосновава основание за допускане на касационното обжалване .
Касационната жалба на наследниците на конституираното на страната на ответника,починало в хода на производството, трето лице – помагач – П. К.,предвид отхвърлянето на предявените срещу ответника искове,респ. липсата на обвързващи ги с ответника , неблагоприятни за правната им сфера,мотиви на въззивното решение,се явява без правен интерес и като такава – недопустима.
С оглед горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3/08.01.2015 год. по гр.д.№ 635 / 2014 г. на Врачански окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като недопустима,касационната жалба на Б. К.,С. К. и Ц. К.,конституирани като наследници на конституираното на страната на ответника трето лице – помагач – П. К..
Определението,за оставяне касационната жалба на Б. К., С. К. и Ц. К. „без разглеждане”,може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяването им,с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :