О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№19
С., 03.02.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 6157 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8572 от 24.07.2015 г., подадена от Р. С. П. чрез пълномощника й адвокат Г. П. против определение № 246 от 6.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2924 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на Р. С. П. против решение № 15 от 16.01.2015 г. по гр.д. № 476/2014 г. на Окръжен съд-Шумен и е прекратено касационното производство.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност, тъй като са предявени не няколко обективно съединени искове, а един иск за обезщетение на имуществени вреди, като се твърди, че увреждащото поведение е засегнало различни имуществени блага.
Ответникът по частната жалба Я. Й. Б. счита, че същата е неоснователна и претендира възстановяване на направените разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС, III–то гражданско отделение е приел, че жалбоподателката, ищца в първоинстанционото производство, е предявила няколко обективно съединени иска всеки с цена под 5000 лв. Предявени са искове по чл.74 ЗЧСИ – за заплащане на сумата 1378,19 лв., представляваща неправилно събрана такса по чл.22, т.2 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ; сумата 3 243,56 лв., представляваща стойността на СМР и 200 лв. разноски за вещото лице, събрани от ЧСИ в нарушение на чл.19, ал.1 ЗЧСИ вр. чл.426, ал.1 вр. чл.522 ГПК; сумата 205 лв., събрана от ЧСИ в нарушение на чл.5 и чл.10 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ; сумата 330 лв., събрана в нарушение на тарифата и ЗЧСИ; сумата 206, 50 лв. събрана от ЧСИ в нарушение на чл.31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Решението на въззивния съд е по искове за парични вземания с цена на всеки един от исковете под 5 000 лв. То не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК /в редакцията от ДВ бр.100/2010 г./.
Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователна е тезата на Р. П., че е предявила един иск за обезщетяване на причинените й имуществени вреди, както и позоваването й на практиката на ВКС по определение № 325 от 27.05.2013 г. по ч.гр.д. № 3208/2013 г., III г.о. Тълкуването в посоченото определение е, че когато е предявен наведнъж, искът за обезщетение на имуществени вреди от едно противоправно поведение има едно основание и един петитум, а посочването на различни суми за извършени разходи и пропуснати ползи /когато предявения иск е конкретизиран по пера/ не са отделни основания на обективни искове с отделни петитуми. Това тълкуване обаче е неотносимо в настоящия случай, тъй като претендираните за обезщетение вреди не са причинени от едно противоправно поведение, а от твърдени различни противоправни действия на ответника. Следователно основанието на претенцията за всяка една от сумите е различно – конкретното противоправно действие в резултат на което е настъпила вредата – а съответно е налице обективно съединяване на искове за обезщетяване на вреди, причинени от различни действия на ответника.
С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателката следва да възстанови на ответника по частната жалба Я. Б. направените в настоящото производство разноски в размер на 300.00 лв.
Претенцията за присъждане на разноски, направени по повод касационната жалба съставлява искане по чл.248 ГПК за допълване на определение № 246 от 6.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2924 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в частта за разноските и компетентен да го разгледа е съставът, постановил определението.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 246 от 6.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2924 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА Р. С. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.1, ап.2, съдебен адрес: адвокат Г. П., [населено място], [улица], ет.2 да заплати на Я. Й. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: адвокат Р. С. Р., [населено място], [улица] разноски за настоящото частно производство в размер на 300.00 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
Делото да се докладва на състава на Трето гражданско отделение на ВКС за произнасяне по искането за допълване на определение № 246 от 6.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2924 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: