ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
София, 05. януари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5738 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 803/28.05.2014 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 528/2014, с което е потвърдено решение № 6016/21.12.2013 на Варненския районен съд по гр. д. № 9284/2012, като са отхвърлени предявените искове за сумата 31.160 лева обезщетение за недопускане на работа по чл. 225, ал. 3 КТ със законни лихви по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Ж. Т. Ж., представляван от адвокат Н. Ж. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос дали вредата е елемент от фактическия състав на отговорността по 225, ал. 3 КТ, за която съдебната практика приема, че е договорна, който (въпрос) е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба ** „С. и.”, В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е бил възстановен на работа и се е явил 10.07.2008 г. да я заеме. Той не е допускан на работа до 02.08.2008 г., когато е уволнен отново. През този период обаче ищецът не е търпял вреди, тъй като през това време той е работил при друг работодател по друго трудово правоотношение с по-голямо трудово възнаграждение.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В ТР № 2/2013 е прието, че отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 3 КТ е договорна. При договорната отговорност, за разлика от деликтната, наличието на вреда не винаги е елемент от фактическия състав на отговорността за вреди, но тя не е такъв елемент при законната лихва, както и при уговорена от страните лихва, неустойка или задатък. Въззивният съд е съобразил и установената в решение № 677/15.10.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1302/2009 задължителна съдебна практика, че когато работникът започне работа по ново трудово правоотношение ще е налице вреда от противоправно недопускане на работа, само ако полученото брутно трудово възнаграждение по нововъзникналото правоотношение е по-ниско от това, което той би получавал по същото време за длъжността, на която е възстановен.
Ответникът по касационната жалба ** „С. и.”, В. не претендира разноски в касационното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 803/28.05.2014 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 528/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.