5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
С., 06.01. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 5342 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. С. от АК-Стара З., против въззивно решение № 207 от 04.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1190/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 197 от 17.02.2014 г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр.д. № 5301/2013 г., и е отхвърлен предявеният от П. К. А. срещу Целодневна детска градина № 31 „Слънце” [населено място], иск с правно основание чл. 357, във връзка с чл. 188, т. 1 КТ, за отмяна на заповед № 41-41/09.10.2013 г. на директора на ЦДГ № 31 „Слънце”, [населено място], с която на основание чл. 192, ал. 1, във връзка с чл. 188, т. 1, във връзка с чл. 187, т. 10 и чл. 189, ал. 1 КТ, за извършени нарушения й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск, съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Изведените правни въпроси са – следва ли съдът да следи служебно за спазването на преклузивния срок, визиран от императивната разпоредба на чл. 194 КТ и има ли значение дали това основание е или не е въведено в исковата молба, както и в доклада по делото; допустимо ли е съдът да приема като доказателство на втора инстанция документ/болничен лист/, който е можело да бъде посочен и представен в срок в първоинстанционното производство; следва ли да се счита издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание за мотивирана, която посочва и индивидуализира нарушението при условие, че се използват общо, бланкетни и неконкретизирани изрази като „проклятие”, без да бъде визирано какво е то; допустимо ли е съдът да обосновава решението си, опирайки се на нелегитимни органи като етична комисия на ЦДГ, който орган не фигурира в нито един нормативен акт, при условие, че дейността на ЦДГ е строго определена в нормативните актове. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката се позовава и представя съдебна практика, както следва: решение № 201 от 17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, относно приложението на чл. 195 и чл. 193 КТ, както и четири въззивни решения, за които липсват данни, че са влезли в законна сила, поради което те не съставляват противоречива съдебна практика по смисъла на т. 3 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и влязло в сила въззивно решение от 28.01.2014 г. по в.гр.д. № 1320/2013 г. на Плевенския окръжен съд, което с определение по чл. 288 ГПК не е допуснато до касационен контрол, поради липса на формулиран правен въпрос по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба, Целодневна детска градина № 31 „Слънце” [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Стара З. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане до касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяем иск по чл. 357, вр. с чл.188, т. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е доказал, че ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, за да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност съгласно чл. 186 КТ. Приел е, че по делото е установено по безспорен начин, че на 22.05.2013 г. около обяд, в работно време ищцата е създала конфликтна ситуация като грубо е обиждала колежката си К. М. в гардеробната пред занималнята на децата, което й поведение е било възприето тежко от обижданата учителка, която се разплакала, почувствала се зле по време на работа и за да не натоварва децата, излязла в коридора, което й състояние станало достояние и на други колежки, работещи в детската градина. За инцидента пострадалата учителка подала писмена декларация до директора и поведението на ищцата е било обект на разглеждане от Етичната комисия при ЦДГ № 31 „Слънце”. Съдът е приел, че с поведението си ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина, подробно описани в обжалваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „забележка”, която е подробно мотивирана, при спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 194 и чл. 195 КТ, поради което и искът й за отмяна на наложеното наказание се явява неоснователен. Приел е, че възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ е направено несвоевременно от ищцата – едва в писмената защита пред първата инстанция, поради което след като не е въведено с исковата молба или в срока по чл. 142, ал. 2 ГПК, то е било преклудирано и не следва да бъде съобразено.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос от процесуално естество, обусловил изхода на делото, а именно – следва ли съдът да следи служебно за спазването на преклузивния срок, визиран от императивната разпоредба на чл. 194 КТ и има ли значение дали това основание е или не е въведено в исковата молба, както и в доклада по делото, който се решава противоречиво от съдилищата, предвид приетото в представеното влязло в сила въззивно решение от 28.01.2014 г. по в.гр.д. № 1320/2013 г. на Плевенския окръжен съд, съгласно което срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е преклузивен и за него съдът следи служебно. Приетото от въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие с тази съдебна практика/чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, но е в съответствие със задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК в решение № 167 от 30.07.2014 г. по гр.д. № 6368/2013 г. на ВКС, ІV г.о. В него е прието, че съдът не следи служебно за спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание. Всички срокове, за които съдът следи служебно са преклузивни, но това са само сроковете за надлежното му сезиране. Съдът не може да следи служебно за преклузивните срокове, които пораждат, променят или погасяват материалното субективно право, което е предмет на делото, защото съгласно чл. 6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът не следи служебно и за сроковете, които погасяват правото на иск – това са давностните срокове (чл. 120 ЗЗД). Макар да погасява правото на иск, давността се преценява с решението по съществото на делото, т.е. не обуславя допустимостта на иска, а неговата основателност. Срокът за налагане на дисциплинарното наказание е давностен. Всички срокове за налагане на наказания са по естеството си давностни – тези по НК, по ЗАНН, както и за дисциплинарни нарушения. С изтичането на срока не се погасява отговорността за нарушението, а възможността тя да бъде реализирана. За разлика от преклузивните срокове, които текат по отношение на всички, а даденото в изпълнение на субективното право след изтичане на срока подлежи на връщане като дадено без основание, когато работодателят наложи дисциплинарно наказание след срока по чл. 194, ал.1 КТ и работникът не обжалва наложеното наказание, то поражда всички правни последици – работникът не може да претендира вреди от незаконно наложено дисциплинарно наказание. Характеристиката на срока е идентична с тази по ЗЧСИ (чл. 69, ал.1 ) и З. (чл. 76, ал.1), където срокът за погасяване на дисциплинарната отговорност изрично е посочен като давностен. Освен това, в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съдът се произнася само по въведените от ищеца с исковата молба доводи за незаконност на уволнението; предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право. С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване. В случая същото се отнася и до иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание по чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 187, т. 10 и чл. 188, т. 1 КТ. Тази задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване в случая е неприложимо. Останалите правни въпроси са по съществото на спора и не са обусловили изхода на делото, поради което по тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. По тях в конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение, в частност допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване, какъвто е настоящия случай.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответната по жалбата детска градина следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 04.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1190/2014 г. на Старозагорския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 8516 от 11.07.2014 г. на П. К. А. от [населено място].
ОСЪЖДА П. К. А. от [населено място] да заплати на Целодневна детска градина № 31 „Слънце” [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 350 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: