4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 07.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5213 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт П. К., против решение № 1282 от 26 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 728 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г., в частта му, с която е отменено решение № 6125 от 18 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 1832 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г., в частта му, с която са отхвърлени исковете на К. М. В. от [населено място] против дружеството за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, и вместо това дружеството е осъдено да заплати на В. сумата от 30 хиляди лева обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по повод влошаване на здравословното му състояние, възникване опасност за живота му, претърпени болки и страдания и загубването на левия крак до средата на бедрото, ведно със законната лихва, считано от 27 юли 2010 г. до окончателното изплащане на главницата, и в тежест на касатора са определени разноски.
В касационната жалба се твърди, че е доказано възражението на касатора за изтекла давност, тъй като срокът за предявяване на иска е три годишен, а към момента на предявяването на исковата молба са били изтекли повече от десет години. Оспорва се, че моментът на настъпване на ексцеса е датата на втората ампутация в немска клиника от 2010 г., тъй като ампутацията е следствие на влошаване на здравословното състояние, започнало веднага след ампутацията на крайника на ответника в клиниката в Ю. К.. Твърди се, че началният момент на течението на давностния срок е моментът, в който специализиран държавен орган се е произнесъл по работоспособността на ищеца, и това е решение на Н. от 2002 г. с дата на инвалидизиране 5 март 2003 г., от която дата започва да тече нова давност, а исковата молба е подадена на 12 декември 2013 г., което я прави подадена след изтичането на тригодишния срок по чл. 358 КТ. Касаторът счита, че ампутацията на крака на ищеца е била неизбежна от момента на операцията по реимплантация. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява искане за допускането му по всички основания на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът К. М. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Т., в отговор на касационната жалба излага съображенията си за неоснователността на жалбата, като сочи, че поставените въпроси нито са в нарушение на практиката на ВКС, нито ще допринесат за правилното приложение на закона и за развитието на правото.
Съдът в решението си е взел предвид заключението на комплексна експертиза, според която проведеното оперативно лечение в Ю. К. непосредствено след травмата е било своевременно и адекватно, както и че има причинно-следствена връзка между травматичната ампутация и последващата ампутация на нивото на бедрото, и въз основа на постановките в т. 10 на ППВС № 4/1975 г., е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за влошаване на здравословното му състояние. В подкрепа на това заключение е посочено ЕР ТЕЛК от 2011 г. за определяне на трайно намалена работоспособност от 94%. Твърдението на касатора за изтекла погасителна давност за претенцията е отречена, тъй като влошаването на състоянието представлява ампутация на ляв крайник на ниво бедро, извършено оперативно на 27 юли 2010 г., а исковата молба е заявена на 12 февруари 2013 г. – преди изтичането на тригодишния давностен срок.
К. съд приема, че поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Поставят се въпросите дължи ли се обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука след изтичане срока на първоначалното му констатиране при влошаване здравословното състояние (ексцес) на ищеца и това влошаване е в причинна връзка с първоначалното заболяване; от кой момент вземането за влошено здравословно състояние е изискуемо; от кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Касаторът твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на ППВС № 4/1975 г., т. 10, ППВС № 2/1981 г., т. 1, решение № 376 по гр.д. № 1188/2009 г., ІV г.о., ВКС, както и че е противоречиво разрешаван според решение № 695 по гр.д. № 1745/1992 г., ІV г.о., ВКС и решение № 1446 по гр.д. № 6236/2007 г., V г.о., ВКС. Сочат се и други влезли в сила решения на първоинстанционни и въззивни съдилища. Без съмнение отговорът на първия въпрос е положителен, като според постановките на цитираните ППВС, ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането. Ясно изведен е принципът, че вземането за обезщетение за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването – неговото проявяване и положително установяване (респективно следва да се приеме, че от този момент тече погасителната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). В този смисъл са и дадените разрешения в цитираната от касатора съдебна практика. По заявените въпроси въззивният съд не е нарушил практиката на ВКС, като е приел, че влошаването на здравословното състояние представлява ампутация на крайник на ниво бедро, извършена през 2010 г., определената трайно намалена работоспособност през 2011 г. предвид ампутацията, и сложения извод за наличие на причинно-следствена връзка между травматичната ампутация на подбедрицата през 1992 г. и последващата ампутация на ниво бедро. Ако касаторът е целял да ангажира отговор на ВКС по проблема за установяването на съответния ексцес, или за липсата на причинна връзка между влошаването и увреждането, то е следвало да постави и конкретен правен въпрос, което, понеже не сторено, не може да доведе до разглеждане от ВКС на тези проблеми. Съдебната практика по поставените въпроси е последователна при възприемането на посоченото в двете ППВС тълкуване и настоящия съдебен състав не намира основание да я изменя или изоставя.
На второ място се пита следва ли да се счита, че има влошаване на здравословното състояние (ексцес) на работника или служителя, когато вследствие на непозволено увреждане, причинено от трудова злополука, за да бъде възстановено здравословното му състояние се наложи реимплантация на крайник или трансплантация на орган, след които се налага нова ампутация на реимплантирания крайник, или подмяна на трансплантирания орган, предизвикани от начина или метода на извършените манипулации при реимплантацията или трансплантацията и, ако се счита, че има влошаване на здравословното състояние, от кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. И този въпрос не води до допускане на касационното обжалване, тъй като се основава на виждането на касатора, че реимплантацията на крайника е извършено по начин или метод, наложил последващата ампутация на крайника на ниво бедро, но подобна хипотеза не е възприета за осъществена от въззивния съд. Следователно не е разрешен и въпросът за момента, в който започва да тече погасителната давност в хипотезата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ в случаите, когато в следствие на неправилно извършена медицинска интервенция е възникнало влошаване на здравословното състояние на пострадалия при трудова злополука, каквото по същината си е твърдението на касатора.
При този изход на спора е основателно искането на касатора за присъждането на сторени разноски, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1282 от 26 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 728 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на К. М. В., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: