О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 07.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 228 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от И. П. П., чрез особения и представител С. С. против определение от 04.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 10735/2018г. на СГС, с което е потвърдено определение от 31.01.2018 г. по гр.д.№ 65580/2014 г. на Софийски РС, с което е оставена без уважение подадената от нея молба за възстановяване срока за обжалване на постановеното по същото дело решение от 16.1.2016г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени релевантни по делото факти и обстоятелства, следвало е да се изпрати препис от съобщение за изготвеното решение на ищцата лично във Франция, а не да се връчва само на особения представител. Твърди се нарушаване на правото на справедлив процес по ЕКЗПЧОС.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса : не обсъждането на релевантни по делото факти и доказателства представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила и сочи ли на касационен повод за отмяна на решението. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 1323/26.10.1999г. по гр.д.№ 612/1999 г. на ВКС, V гр.о.
Ответницата К. П. П. оспорва частната касационна жалба. Счита, че няма основание за разглеждане на частната жалба по същество. Молбата й за предоставяне на правна помощ не е уважена с влязло в сила определение № 26108 от 16.11.2018 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК. Същата е против въззивно определение, с което е потвърдено определение на първата инстанция, с което е отказано възстановяването на срока за обжалване. Съгласно разясненията, дадени с т.1 от ТР № 5/12.07.2018 г. по ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, тези определения подлежат на касационно обжалване при условията на чл. 274, ал.3, във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК. Предвид изложеното, съдът преценява частната касационна жалба за допустима.
Данните по делото са следните:
На 16.11.2016 г. е постановено решение по ревандикационен иск, предявен от И. П. Против против сестра й К. П. за собственост върху движими вещи. Искът е отхвърлен. В хода на производството, на ищцата е предоставена правна помощ и за особен представител е назначена адвокат М. П. П.. Съобщението за изготвеното решение е връчено на адвокат П. на 24.11.2016 г. Тя е подала молба за възстановяване на срока за обжалване с приложение въззивна жалба на 27.01.2017 г., като е твърдяла, че е изпратила имейл на ищцата, но по технически причини тя не го получила. Едва през януари И. П. й се обадила по телефона и тогава тя й съобщила за решението. Особеният представител не подал жалба, тъй като считал, че ищцата, като не върнала електронното съобщение е съгласна с резултата. Към молбата не са подадени доказателства. Такива не са ангажирани и в съдебно заседание.
РС е приел, че изложените в молбата по чл. 64 ГПК твърдения не сочат на особено непредвидено обстоятелство, а не са и доказани.
Въззивната инстанция възприела тези изводи, които кореспондират на данните по делото и потвърдила определението, с което е отказано възстановяване на срока за обжалване.
Формулираният в изложението към частната жалба правен въпрос не кореспондира на мотивите на обжалваното определение и е неотносим. За правнозначимите факти в молбата за възстановяване на срока за обжалване не са ангажирани никакви доказателства, т.е. не е налице необсъждане на релевантни за делото доказателства. Самите твърдения също не сочат на особени непредвидени обстоятелства.
Обстоятелството, че ищцата живее във Франция също не съставлява особено непредвидено обстоятелство, което съдът трябвало да обсъди в определението по чл. 66 ГПК. Съдът не е имал задължение, по аргумент от чл. 39 ГПК да й изпраща съобщение във Франция след като е назначил особен представител по Закона за предоставяне на правна помощ по нейно искане, който упражнява процесуалните й права от нейно име. Дали той е осъществил връзка с представлявания е без значение за връчването на съдебните книжа. Законът не поставя упражняването на процесуалните права от особения представител в зависимост от това дали той е реализирал контакт с представлявания.
Или в обобщение, обжалваното определение не е постановено в противоречие със съдебната практика, цитирана от особения представител на жалбоподателката, поради което не се допуска касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 10735/2018г. на Софийски градски съд по частна касационна жалба от И. П. П., чрез особения и представител С. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: