О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 09.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №4685/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Р. С. Я. от [населено място] срещу определение №218 от 01.10.13г. по т.д.3114/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба- М. Б. К. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на настоящият жалбоподател против решение от 15.03.2013г. по гр.д.7892/2012г. на Софийски градски съд, като е приел, че предявения иск е с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на М. Б. К. против настоящият жалбоподател по предявен иск с правно основание чл.535,т.2, чл.538 и чл.481, ал.1 ТЗ, за заплащане на сумата 5600щ.д./ левова равностойност – 8882.22лв./–дължими по запис на заповед от 16.03.2005г. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е развитото разбиране на касатора за това, че повдигнатия правен спор няма характер на търговски, с оглед това, че по сделката страните са физически лица и не са я сключили по занятие,поради което тя не била търговска сделка. Изложени са и съображения за това, че редът, по който било разгледано делото не определяло неговия характер като търговско дело. Изложените съображения са правно необосновани. Чл. 365 ГПК определя понятието търговски спор, като изрично лимитивно очертава предмета, от който произтича извод за търговския характер на делото. Разглеждането по реда на глава 32 – ра на тези спорове е правна последица от този характер. По тази причина, съдопроизводствения ред, по който е разгледан спора не обуславя извод за неговия търговски характер, а тъкмо обратното.В случая, след като предмет на спора са права, произтичащи от абсолютна търговска сделка, каквато е процесната, съобразно изричната императивна разпоредба на чл.286, ал.2 ТЗ, предвиждащ, че търговски са сделките по чл.1, ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват –спора между страните има характер на търговски. Правно необосновано страната обвързва съдопроизводствения ред, по който е бил разгледан спора с неговата правна характеристика. Чл.365, ал.1 ГПК,със законов бланкет към чл.104, ал.1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжния съд действа като първа инстанция, определя и различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска – по реда на гл. ХХХІІ- тези които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и по общия ред тези подсъдни на районен съд. Това определяне на подсъдността, обаче, не променя критериите, залегнали в закона, които определят понятието търговски спор, нито променя самият характер на спора за да изключат приложимостта на чл.280, ал.2 ГПК.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №218 от 01.10.13г. по т.д.3114/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: