О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
Гр.С., 09.01.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2371 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. И. И. и П. М. Д. срещу решение №.8611/20.12.17 по г.д.№.2101/16, II бр.с.-с което е потвърдено решение №.III-117-162/27.05.15 по г.д.№.35663/ 14 на СРС, 117с., за определяне на основание чл.128 ал.1 ГПК на режим на лични отношения между П. Д. и внука й В. Л. Д. както следва – всяка първа и трета събота на месеца от 18 до 19.30ч. в присъствието на майката М. И. или посочено от нея лице.
Л. Д. Д. и П. М. Д. оспорват жалбата на М. И. И.; последната не взема становище по жалбата на П. М. Д..
К. жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение е прието, че П. Д., майка на бащата на малолетния й внук В. Д. /роден на 1.01.11г./, следва да може да има контакти с детето два пъти в месеца за по час и половина в присъствието на майка му или друго определено от нея лице. Съдът е посочил, че по делото е безспорно, че детето не познава своята баба по бащина линия и тя не го е виждала, понастоящем то се намира в Германия и бащата е инициирал производство по Х. конвенция за гражданскоправните аспекти за международното отвличане на деца за връщането му в РБългария /не се спори, че същото междувременно е приключило с отхвърляне на молбата/. При тези обстоятелства е прието, че доколкото липсва изградена емоционална връзка между бабата и детето, режимът на контактите им не следва да бъде много разширен, а от друга страна срещите трябва да се осъществяват в присъствието на майката или друго определено от нея лице – като защитна мярка /по чл.128 ал.2 вр. с чл.59 ал.8 т.1 СК/. Съдът е отразил, че разпоредбата на чл.59 ал.3 СК е приложима само по отношение на режима между родители и деца и не се прилага в личните отношения с близки по чл.128 ал.1 СК. Същевременно е посочил и, че, предвид факта, че понастоящем детето се намира в Германия, е невъзможно да се изследва, вкл. с помощта на специални знания в областта на детската психология, колко време ще му е необходимо, за да свикне с личността на баба си. Поради това и режим, при който се определя преходен период – в който контактите да се осъществяват в присъствие на познато на детето лице, а впоследствие-без такова и в по-разширен обем – какъвто често се определя в съдебната практика, е неприложим към разглеждания случай. Отразено е, че по-важното е личните отношения да започнат реално да се осъществяват и, когато се изгради емоционална връзка на доверие между баба и внуче, определеният между тях режим на контакти да бъде разширен, вкл. като се реализира без присъствието на трето лице. Такава възможност изрично е предвидена в чл.128 ал.2 вр. с чл.59 ал.9 СК.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай.
К. М. И. излага оплаквания за недопустимост на въззивното решение. Твърди, че българските съдилища не са международно компетентни да разгледат предявения иск предвид приложимостта на Регламент №.2201/13 на Съвета от 27.11.13 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската компетентност, и факта, че малолетното дете се намира на територията на Ф.. Моли и за спиране на производството до произнасянето на С. по преюдициално запитване С-335/17, както и до приключването на образувано между страните дело по чл.127а ал.2 СК, чл.127 ал.2 и чл.59 ал.9 СК, решението по което ще е от съществено значение за настоящото производство.
К. П. Д. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 ГПК. В изложението на касационните основания се извеждат следните въпроси, във връзка с които се твърди разрешаване в противоречие с практиката на ВКС и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като се поддържа и, че решението е очевидно неправилно: 1.”Определеният режим на личен контакт на бабата – П. Д. с внука й В. Д., съответства ли на конкретния интерес на детето, който се определя с оглед особеностите на случая – детето живее в чужбина с майка си извън разрешения срок за пътуване в чужбина, изтекъл на 16.01.16, не е ясно какъв е неговия режим на обучение и занимания, и не е ли постановено в нарушение на трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, определяща, че съдът следва да определи такъв режим на лични отношения, съответстващ на конкретния интерес на детето?“ /реш. №.158/28.06.16 по г.д.№.3316/15, III ГО, реш.№.67/6.03.15 по г.д. №.4648/ 14, IV ГО, реш.№.140/10.07.15 по г.д.№.3356/14, IV ГО/; 2.“Съдът не следва ли да определя преходен период, в който детето да осъществява личните си отношения и с близки, не само с родител, по реда на чл.59 ал.3 СК, когато са налице временни пречки, които са преодолими, което ще спести време и средства на страните, вместо да търсят един по-разширен режим по общия исков ред?“ /реш.№.140/10.07.15 по г.д.№.3356/ 14, IV ГО/; 3.“Не следва ли определения режим на лични отношения на детето с близък по чл.128 СК да бъде конкретен и да съдържа точно време, място и период на неговото осъществяване, така както е посочено при определяне личните отношения на детето с неговите родители по чл.59 ал.3 СК, и съдът да прилага по аналогия тази разпоредба, в противен случай ще определи един неясен и обективно неизпълним режим на лични отношения?“ /280 ал.1 т.3 ГПК/.
По касационната жалба на М. И.:
Изложените оплаквания за недопустимост на постановеното решение са неоснователни. По делото е безспорно, че към момента на предявяването на иска – 1.07.2014, обичайното местопребиваване на детето е било в Република България, като впоследствие – през 2015г., то е напуснало пределите на страната и се е установило в Германия, където живее и понастоящем. Тези обстоятелства сочат на наличие на международен елемент, обосноваващ приложението на Регламент №.2201/03 /ЕО/ на Съвета от 27.11.03г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност – като се има предвид, че понятието „лични отношения“, посочено в чл.1 пар.2 б.“а“ и чл.2 т.7 и т.10 от Регламента, следва да се тълкува в смисъл, че те включват правото на лични отношения на бабата и дядото с техните внуци /в този смисъл и решение на С. от 31.05.18 по преюдициално запитване по дело С-335/17/.
Съгласно чл.8 от Регламента съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран /в този смисъл и решение на С. от 16.01.18 по дело С-604/17/. В случая безспорно обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране е било в Република България. Същевременно, не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл.9, чл.10, чл.12 или чл.15 от Регламента. При тези обстоятелства, като се има предвид, че релевантният момент съгласно чл.8 е този на сезирането, а не последващ такъв /на повдигане на възражение за липса на компетентност/, атакуваното решение е постановено в рамките на предоставената по силата на Регламент №.2201/2003 компетентност на българския съд и не е недопустимо.
От друга страна, не са налице и твърдяните основания за спиране на производството. По преюдициално запитване по дело С-335/17 вече е постановено решение на С. от 31.05.18 – цитирано по-горе и съобразено от настоящата инстанция. Приключване на междувременно започнато производство по чл.127а ал.2 СК, чл.127 ал.2 и чл.59 ал.9 СК би било евентуално основание за промяна на вече определения режим на контакти – а не за спиране на настоящото производство /не е налице връзка на преюдициалност, каквато изисква чл.229 ал.1 т.4 ГПК/.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване по жалбата на М. И. не следва да се допуска, респективно искането й за спиране на производството трябва да се остави без уважение.
По касационната жалба на П. Д.:
Първият въпрос е фактически, свързан с конкретните обстоятелства по делото. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираният от касатора въпрос не е общ и абстрактен, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретен въпрос по делото, чийто отговор може да се даде след анализ на доказателствата при решаване на спора по същество. Предвид изложеното той не съставлява годно общо основание за допускане на касация, респективно по отношение на него не са налице твърдяните основания на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Във връзка с втория въпрос касаторът се позовава на задължителна практика, съгласно която, предвид разпоредбата на чл.128 СК, дядото и бабата могат да поискат от съда да бъдат определени мерки за лични отношения, ако това е в интерес на детето; този интерес е винаги нещо конкретно – тъй като е интерес на отделната личност, и подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето като най-разнообразни прояви на личността; при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност, необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, установения режим на обучение, почивка, включително с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права /който работи и също има нужда от време за ежедневни контакти с детето/, постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото; когато те са различни и това налага продължително пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време; при определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. В. инстанция не се е отклонила от така установената практика. За да определи режима на контакти, тя е изходила именно от конкретните особености на случая-въз основа на които е извършила и преценка какъв режим е най-подходящ. Съобразила е състоянието, в което се намират отношенията между бабата и детето – факта, че детето не познава своята баба по бащина линия и между тях липсва изградена емоционална връзка. На следващо място изрично е посочила, че действително е налице практика, съгласно която може да се определи преходен период, в който детето да осъществява контактите в присъствието на родител или други близки, но именно като е отчела особеностите на случая и факта, че детето е в Германия – което не позволява подробно изследване, вкл. с помощта на специални знания в областта на детската психология, колко време ще му е нужно, за да свикне с личността на бабата, е приела, че определянето на такъв преходен период на този етап е неуместно. Съдът е акцентирал на важността личните контакти реално да започнат да се осъществяват, да се изгради емоционална и доверителна връзка – и тогава режимът да бъде разширен /т.е. при наличие на действително установени отношения, а не след самото изтичане на отнапред определен преходен период – в който е възможно и такива отношения въобще да не се установят/. Само за пълнота следва да се посочи и, че, макар да оспорва така определения режим като обективно затрудняващ изпълнението му, касаторката сама предлага контактите през време извън ваканции и празници да са през две седмици за часове от един от почивните дни-а не например за часове в два последователни почивни дни веднъж в месеца. Това показва, че подобно разрешение принципно не я устройва, респективно за нея е удовлетворително контактите да са двукратно в месеца, за определени часове от един от двата почивни дни през седмицата. При това положение без значение би следвало да е дали тези дни ще бъдат първата и третата събота /както са определени/ или втората и четвъртата събота /както се искат/, в това число като се съобразяват нуждите на детето да общува през почивните дни и с двамата си родители, които работят през останалото време, и постепенно да опознае баба си и изгради връзка с нея, за да може впоследствие спокойно да общува за повече време и без присъствието на майката. При тези обстоятелства въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика, а я е съобразил, като се е ръководил от конкретиката на случая и най-добрия интерес на детето.
Във връзка с третия въпрос не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Налице са ясни разпоредби, които не изискват конкретизация на режима. Принципът е контактите да се извършват там, където е детето, където и когато за него ще е най-лесно и удобно, за да не се налага промяна в режима и възможностите му за обучение, подготовка и почивка. Съответният режим, вкл. евентуалната му конкретизация, се определя в зависимост от обстоятелствата на всеки отделен случай, в това число, при съгласие на страните, съдът би могъл да фиксира кои срещи ще се провеждат по обичайното местоживеене на детето и кои по това на съответния близък. Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните и вече обсъдени хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на П.Д. не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И. за спиране на производството.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.8611/20.12.17 по г.д.№.2101/16, II брачен въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: