О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 09.05.2012 г.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ВАНЯ ПУНЕВА
ЙОВКА ДРАЖЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева дело № 6/2012 г. – А, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между районният съд в гр. Павликени и административния съд във Велико Тръново по отношение на подсъдността на подадената молба от А. Л. З. от [населено място], за признаване установяване на непряка и пряка дискриминация, осъществена срещу З. от районния съд в гр. , окръжния съд в гр. , апелативния съд в гр. и В. к. с., както и ответниците да бъдат осъдени да заплатят на З. обезщетение за вреди в размер на 10608,82 лева солидарно, заедно с пропуснатите ползи по лихви по срочен влог, считано от 27 август 2004 г. до окончателното плащане, обезщетение за неимуществени вреди от по 500 лева за всеки ответник и разходите по делата от 800 лева.
Относимите обстоятелства по спора са следните:
Молителката предявява в административния съд в [населено място] искова молба, в която твърди, че спрямо нея съдебната власт в лицето на ответните съдилища е осъществила непряка и пряка дискриминация по признаците “местна подсъдност”, “родова подсъдност”, “оценяем и неоценяем иск”, лишаване от право на безпристрастен съд. Излагат се вижданията на ищцата по действията на съответните съдебни инстанции по предявен от нея установителен иск, както и твърденията за осъществена непряка дискриминация от страна на районния съд в гр. във връзка с искано удостоверение за актуално състояние, пряка дискриминация от страна на районния съд по определяне на подсъдността във връзка с характера на предявения иск, пряка дискриминация от окръжния съд в гр. във връзка с необходимостта съдът да бъде безпристрастен и служебно да повдигне спор за подсъдността; пряка дискриминация от апелативния съд в гр. по признака “оценяем и неоценяем иск” и “подсъдност на районен и окръжен съд”; пряка дискриминация от страна на ВКС – не е осъществена проверка на подсъдността; всички съдилища, са поставили ищцата в неравностойно положение, нерегламентирано от закона при подобни случаи, като неистовото искане за внасяне на неследваща се държавна такса е видимата причина за недопускането на касационната жалба до разглеждането й от ВКС, умишлена бариера, поставена от по-долните съдилища; налице е и разглеждане на делото извън разумен срок.
С определение № 282 от 11 юли 2011 г. по адм.д. № 635 за 2011 г. на административния съд в тр. Велико Търново е прието, че правният спор, индивидуализиран от основанието и петитума на исковата молба, попада в компетентност на общите съдилища, очертано с нормата на чл. 124 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 З. и делото е изпратено на районния съд в гр. Свищов. Поради отвод на всички съдии от районния съд в гр. Свищов делото е изпратено на окръжния съд в гр. Велико Търново за определяне на друг съд. С определение № 434 от 2 август 2011 г. по ч.гр.д. № 892 по описа за 2011 г. на окръжния съд в гр. Велико Търново спорът е изпратен за разглеждане от районния съд в гр. Павликени.
След разпореждане на районния съд в гр. Пваликени по гр.д. № 669 по описа на съда за 2011 г. за оставяне без движение на исковата молба с оглед уточняване претенцията на ищцата, са постъпили две възражения от З., в които се сочи, че когато е привлечен държавен орган да отговаря за дискриминация по ЗОДОВ (старо наименование ЗОДВПГ), се прилага чл. 74, ал. 2 З., поради което ответниците следва да отговарят пред административния съд по силата на чл. 128 АПК. С определение без номер от 19 октомври 2011 г. съдът оставил без уважение искането на З. за повдигане спор за подсъдност. С друго определение № 51 от 24 януари 2012 г. обаче районният съд повдигнал спор за подсъдност с административния съд в гр. Велико Търново по съображението, че ищцата не е отговорила дали с цел избягване произнасяне на гражданския съд желае изпращането на делото по подведомственост на КЗД и макар да не твърди обстоятелства, които да попадат сред тези по чл. 1 ЗОДОВ, то при разрешаване на аналогични препирни съдебната практика приема, че не предметът на иска, а субектът е разграничителният критерий за приложимостта на разпоредбите на чл. 71 и чл. 74, ал. 2 З.; единствено при произнасяне на петчленния смесен състав на ВКС и ВАС и стабилизирана подсъдност на административния съд, решенията не са били обезсилвани, а в повечето случаи се приема, че подсъдността е на гражданския съд.
П. състав на Върховия касационен съд и Върховния административен съд, като взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбите на Закона за защита от дискриминация, счита, че делото е подсъдно на районния съд в гр. Павликени, по следните съображения:
С исковата молба е търсена защита по твърдение за нарушено равенство в третирането. Способите за осъществяването на съответната защита са определени в Закона за защита от дискриминация. Производството за защита от дискриминация е уредено в глава ІV на закона, предвиждаща производство пред Комисията за защита от дискриминация (раздел І) и съдебна защита (раздел ІІ). Засегнатите от дискриминационно третиране лица могат сами да изберат да получат защита по реда на административното производство по раздел І или по реда на съдебната защита по раздел ІІ, като и при двата вида производство се цели установяване и санкциониране на факта на дискриминация, а при положителен за жалбоподателя изход от спора обезщетяването за претърпените вреди се реализира по реда на чл. 74 З. – пред гражданския съд в случай, че ответникът е частноправен субект или пред административния съд по реда на ЗОДОВ, ако ответникът е орган на власт. В рамките на съдебното производство по чл. 74, ал. 2 З. административният съд подлага на преценка съществуването на вреди, произтекли от дискриминационно третиране, установено с акт на КЗД.
Не е спорно, че по искане на З. не е проведено производство по раздел І на глава ІV на З.. Изложените в исковата молба на З. твърдения и формулираният петитум сочат търсена защита срещу неравенство в третирането при постановяване на съответните актове на ответните съдилища. Не се въвеждат обстоятелства, съставляващи самостоятелно основание на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар в исковата молба да е посочено, че тя се основава на чл. 74, ал. 2 З., и в становищата си З. да поддържа, че държавните органи са привлечени да отговарят за дискриминация по ЗОДОВ и от там, че приложим е именно редът на чл. 74, ал. 2 З., ищцата не оспорва като незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод осъществяване на административна дейност, а навежда доводи за осъществена спрямо нея дискриминация по смисъла на З., поради което се навеждат обстоятелства, относими към реда на чл. 71, ал. 1 З..
Предвид посочените обстоятелства и съображения, петчленният състав приема, че делото е подсъдно на районния съд в [населено място], комуто следва да се изпрати за произнасяне по исковата молба за установяване на дискриминационно третиране и заплащане на съответното обезщетение. Съобразно разпределението на правосъдните функции между общите и административните съдилища, правният спор, индивидуализиран от основанието и петитума на исковата молба, попада в приложното поле на материалната компетентност на общите съдилища, очертано с правилото на чл. 124 ГПК, вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 З..
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа молбата на А. Л. З., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. ет., ап., против районния съд в , окръжния съд в [населено място], апелативния съд в [населено място] и В. к. с., за осъществени непряка и пряка дискриминация по признак “местна подсъдност”, “родова подсъдност”, “оценяем и неоценяем иск”, лишаване от право на безпристрастен съд и присъждане на обезщетение за произтекли от нарушението вреди в размер на 10608,82 лева, заедно с пропуснатите ползи по лихвите по срочен влог считано от 27 август 2004 г., обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 500 лева от всеки ответник и разходите по делата в общ размер от 800 лева, е районният съд в гр. Павликени.
ИЗПРАЩА делото на районния съд в гр. Павликени за произнасяне по молбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 3.
2. 4.