О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 12.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на тридесети декември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора……………….като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.дело № 1212 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. П., подадена чрез от адв. Ц. С. срещу въззивно решение от 17.03.09г.по гр.дело № 33/09г.на В. окръжен съд, с което е обезсилено решение № 160 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 54/2006 г. на М. районен съд, в частта с която предявеният от П. Н. П. срещу “Х” А. , гр. М. иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от непозволено увреждане е уважен в размер на 9000 лв., ведно със законната лихва считано от 1.04.2002 г. и е прекратено производството по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като постановеното решение противоречи на духа на закона. В самото изложение се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.
В писмения отговор ответникът по касационната жалба “Х” А. , гр. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от П. Н. П. иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане- претърпяна на 1.04.2002 г. трудова злополука е уважен за сумата 9000 лв. Приел е, че пострадал работник при условията на чл.200 КТ не може да търси обезщетение за вреди на основание чл.49, вр. чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателят е претърпял вреди от трудова злополука станала на 1.04.2002 г., към който момент страните по делото са били в трудово правоотношение, по което ответната страна е имала качеството на работодател по см. на §1,т.1 от ДР на КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд е произнесъл и който е от значение за изхода на делото. Въпросът, който би имал значение за изхода на делото е този, от който зависят решаващите правни изводи на съда. В изложението такъв въпрос не се съдържа. Недопустимо е съдът да извлича правният въпрос, който жалбоподателят евентуално би имала предвид. Правният въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира жалбата. Извличането на правния въпрос от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало /чл.6 от ГПК/. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Оплакванията за неправилност на въззивното решение, поради грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационно обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако касационното обжалване бъде допуснато.
Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 17.03.2009г. по гр.дело № 33/2009г.на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: