О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 08.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1306 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„С„ Е. гр. Р. представлявано от адвокат Бл. Б. е обжалвало решението на Пернишкия окръжен съд от 11 05.2009г по гр.д. № 163/2009гв частта в която, с което е оставено в сила решението на Радомирския районен съд от 09.01.2009г по гр.д. № 666/2008г. С това решение районният съд обявил за окончателен предварителният договор,сключен на 05.01. 2005г между„С„ Е. гр. Р. и Н. Б. П. за продажба на апартамент № 101,находящ се на ет.2 в бл.11 на ул.”Л” гр. Р. за продажна цена 4 500 лева.за окончателен.Прогласил унищожаемостта на договорът от 08.04.2008г сключен между същите страни за сделката със същия недвижим имот-апартамент № 1* ри етаж на бл.17 вх. Д в гр. Р. ул. Люлякова” и осъдил„С„ Е. да заплати на Н. Б. П. направените по делото разноски в размер на 250 лева и да заплати по сметката на Радомирския районен съд сумата 312.80 лева,представляваща следващата се държавна такса и разноски по делото.
В изложението по допустимост към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на процесуално правните въпроси за пълно обсъждане на всички събрани по делото доказателства,решаващият съд бил подходил избирателно и с това допуснал нарушение на материално правния закон като не взел предвид неизпълнение на поетите задължения от страна на купувача и въпреки това обявил предварителния договор за окончателен. При разрешаване на горните въпроси той допуснал противоречие с практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд-решения: Р № 1023/98г ВС 2 Г. О., Р № 1619/99г ВС 4 Г. О., Р № 551/75г ВС 1 Г. О.,Р № 624 от 25.09.1998г по гр.д. № 1357/97г ВС 2 Г. О., Р № 737/65г,Р № 748/56г ВС 2 Г. О., Р № 923/60г ВС 3 Г. О., ППВС № 2 /67г и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допускане касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
На първо място следва да се отбележи,че в изложението не са посочени конкретните процесуално правни и материално правни въпроси,които да са разрешени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС. Цитираните решения действително се отнасят до сходни случаи, но приетото от Пернишкия окръжен съд не е в противоречие с практиката на съдилищата.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос като основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, а не и за правилността на обжалваното решение,за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд,упражнявайки правомощията си,се произнася дали сочените от касационните жалбоподатели правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело,са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора и не се произнася дали те са законосъобразни. Основанията за допустимост са различни от основанията за неправилност на постановеното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверката на законността на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване и това ще стане в открито съдебно заседание в присъствието на страните.
По настоящето дело жалбоподателят е посочил решения на отделни състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд,които нямат пряко отношение към предмета на спора. А той е бил за обявяване предварителния договор,сключен на 05.01.2005г между продавача „С” Е. гр. Р. и купувача Н. Б. П., за окончателен.
С Решение № 551 от 29.IV.1975 г. по гр. д. № 120/75 г., I г. о.
ВС на НРБ – е приел, че Непълнотата на описанието на имотите в един предварителен договор не е липса на предмет като съществено условие на сделката, ако идентифицирането е осъществено по такъв начин, който доказва достатъчно точната воля на страните за определен обект. Съдът трябва да изрази в диспозитива онова пълно описание на същия обект, което ще констатира от събраните допустими доказателства.
В Решение № 1* от 28.10.1998г ВКС по гр.д. № 792/97г на състав на второ гражданско отделение е посочил,че „Не е нищожен предварителният договор за продажба на недвижим имот поради неплащане на пълния размер на уговорената цена от купувача”.
А в Р № 1* от 02.11.1999г по гр.д. № 415/99г 4-то гр.отд. е приело,че
Съществено условие на предварителния договор – цената на недвижимия имот е определено при наличие на валоризационна клауза в него, че ще се заплати сума по курса на щатския долар към определен ден – левовата равностойност към падежа, поради което е налице валидна облигационна обвързаност, която позволява да се извърши преценка на договорната изправност на купувача. Когато за действителността на договора се изисква определена форма за валидност, тази форма е необходима и за анексите към него, като всяко от насрещните волеизявления по допълнителното съглашение, постигнато между страните следва да бъдат извършени в тази форма.
С Решение № 737 от 9.7.1956г по гр.д. № 4080/56г и с решение № 923/14.04.1960г по гр.д. № 1756/60г Върховният съд е посочил,че „Съдът за да приеме че съществува определен факт, трябва да се основе не само върху показанията на отделен свидетел,а е длъжен и да обсъди и прецени всички доказателства по делото” или че „Показанията на свидетели или други доказателства които решават конкретни и решителни за спора между страните, обстоятелства, трябва да бъдат обсъдени конкретно от съда”.
Или,с посочените решения не се доказва твърдението,че при разрешаването на конкретни материално правни и процесуално правни въпроси без да са посочени кои са, въззивният Пернишки окръжен съд ,ги е разрешил в противоречие с практиката на ВС и на ВКС. Съобразно конкретните доказателства по делото решаващият съд е приел,че исковете за уважаване претенцията по чл.19 ал.3 ЗЗД за първия предварителен договор от 05.01.2005г за обявяването му за окончателен и претенцията за обявяване за унищожен вторият договор от 08.04.2008г за същия апартамент но при друга цена ,са били основателни и доказани и за това ги уважил.
Както се посочи по-горе, Върховният касационният съд няма правомощието в производството по чл.288 ГПК да проверява законосъобразността на постановеното решение, да проверява как е била възприета фактическата обстановка от въззивния съд или как са били обсъждани събраните по делото доказателства. В това производство той е длъжен да селектира касационните жалби само и до колкото са посочени конкретно основанията за допустимост. Щом не са посочени и не са доказани, допускане касационно обжалване на въззивното решение е недопустимо.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд от 11.05.2009г по гр.д. № 163/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: