О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 19
София, 07.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 2 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2823/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от М. Р. Л., П. Р. Щ. и П. Р. Г. срещу решение от 25.04.2008 г. по гр. д. № 10/2008 г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното и е постановено решение по съществото на спора като е прието по отношение на касаторите и Д. Д. М. и Р. П. Г. , че наследниците на М. В. П. , бивш жител на с. Г., община Д., са били собственици към момента на отнемането на 2/3 и части от шест гори, описани в пунктове от 1-6 в исковата молба.
Касаторите поддържат, че са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, предложение 2, т. 1 и т. 3, пр. 2 ГПК, тъй като с решението съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за правото.
Върховният касационен съд извърши проверка за наличие на релевираните предпоставки по чл. 290 ГПК и намери следното:
Не се подкрепя от доказателствата по делото и извършените процесуални действия твърдението, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл по незаявена претенция, тъй като имотите, предмет на иска, са индивидуализирани в исковата молба с границите им, отразени в емлячния регистър, които те са имали при национализацията, а не с тези, описани в решението на ОСЗГ за възстановяването им в нови реални граници. При предявяване на вещен иск за принадлежността на правото на собственост към минал момент, когато правото на собственост върху него е възстановено в нови реални граници, индивидуализацията следва да се извърши с описание на имота с белези за индивидуализация, които той е имал към момента на придобиването му и национализацията му.
Практиката в тази насока на ВКС е последователна и решението на въззивния съд не е в противоречие с нея.
Касаторът не е посочил нито едно решение на ВКС, с което обжалваното въззивно решение да е в противоречие при разрешаване на въпроса за индивидуализацията на имота, предмет на вещен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Развитият довод за това, че въпросът е от значение за развитието на правото, не е мотивиран. Формалното позоваване на някоя от предпоставките за касационно обжалване, при отсъствие на мотивирано изложение на това как и в каква насока ще се прояви то, представлява не надлежно позоваване на предпоставка за касационно обжалване и не обвързва съда с произнасяне по нея.
При извършената проверка на въззивното решение съобразно направените твърдения за наличие на предпоставки да допускането му до касационно обжалване, не се установи да са налице такива, поради което искането за допускане до касационно обжалване на съдебния акт следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 25.04.2008 г. по гр. д. № 10/2008 г. на Габровски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.