О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19/10
София 07.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 4 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 329/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № V* от 05.11.2008 г. по гр.д. № 555/08 г. на Бургаския окръжен съд е оставено в сила решение № 64 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 260/07 г. на Поморийския районен съд, с което Р. Й. Д. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на И. Н. В., като премахне незаконно изградената в УПИ ХІІІ- 453 в кв. 18 по плана на гр. К. полумасивна стопанска едноетажна сграда, залепена от изток до съществуващия навес, а на запад попадаща в собствения на ищцата УV-452.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Т. И. като пълномощник на Р. Й. Д.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, тъй като с него въззивният съд е дал разрешение на материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 31/84 г. на ОСГК, и на съдилищата.
Ответницата по касация И. Н. В. чрез своя пълномощник адв. Ж. Т. изразява становище, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС. За да намери същият за основателен въззивният съд е приел, че ищцата И. Н. В. е един от съсобствениците на УПИ ХІV- 452 в кв. 18 по плана на гр. К., а ответницата Р съсобственик на съседния УПИ ХІІІ- 453. В УПИ ХІІІ е изградена тухлена полумасивна стопанска едноетажна сграда, долепена от изток до съществуващ в дворното място навес, която навлиза в имота на ищцата с около 0.50 м. от северния край и с около 0.40 м от южния. Изграден е също и паянтов навес, който отстои на 1.80 м. от имота на ищцата. И двете сгради са построени след 1989 г. без необходимите строителни книжа. Оттук съдът е направил извод, че незаконните постройки, едната от които навлиза в имота на ищцата, а втората отстои на разстояние по – малко от допустимото, създават трайно състояние, което нарушава правото на собственост на ищцата и препятствува нормалното му упражняване в пълен обем.
Повдигнатият в касационната жалба и изложението към нея материалноправен въпрос касае общо предпоставките за уважаване на иска по чл. 109 ЗС и в частност пасивната легитимация. Даденото от въззивния съд разрешение на тези въпроси не влиза в противоречие с представените от жалбоподателката решения.
В ТР № 31/84 г. на ОСГК е посочено, че искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователни, ограничаващи правото на собственост въздействия. То може да е странично лице- собственик на съседен имот, или съсобственик, ако при упражняване на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. В същия смисъл е и решение № 340 от 25.05.1994 г. на ВС, ІV г.о., в което е прието, че пасивно легитимирано по негаторния иск е всяко лице, а не само извършителят на нарушението, ако към момента на предявяването му поддържа противоправното състояние в имота. Въззивният съд е приел, че строежите са извършен от жалбоподателката и нейния съпруг, а не от останалите съсобственици на УПИ ХІІІ, поради което тя е пасивно легитимирана да отговоря по този иск.
В решение № 316 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр.д. № 2746/03 г., ІV г.о. е посочено, че за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е достатъчно само да се установи, че изградената постройка е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик. В случая по делото е установено, че тухлената постройка, предмет на иска по чл. 109 ЗС, освен че е изградена без необходимите строителни книжа, навлиза в имота на ищцата и нарушава нейното право на собственост. Това е достатъчно за уважаване на негаторния иск, без да се доказва в какво конкретно се изразява смущаващото въздействие.
В обобщение, даденото от въззивния съд разрешение на относимите към изхода на спора материалноправни въпроси, не е в противоречие с горепосочените актове, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение № V* от 05.11.2008 г. по гр.д. № 555/08 г. на Бургаския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: