О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
София, 20.01.2009 година
Върховният касационен съд Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3942/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Д. Н. Д. от гр. Т. е подал касационна жалба против решението на Търговищкият окръжен съд по гр. д. № 237/2008 год., към която е приложил изложение на основанията за допустимост на касационната жалба.
След проверка касационният съд приема следното:
Делото е образувано по искова молба на Д. срещу О. Т. да бъде признат за собственик на лозе с площ 0.8 дка в м. „Юкя” в землището на гр. Т.. Като придобивно основание е посочена давност, като ищецът е твърдял, че от 1948 г. първоначално неговата майка, а впоследствие и той лично, са владяли имота като собствен. Окръжен съд – Т. с въззивно решение от 9. 7. 2008 г. по гр. д. № 237/2008 год. е отхвърлил иска като е изложил съображения, че спорният имот не е могъл да бъде обект на придобивна давност. Констатирано е, че той е земеделска земя и е бил включен в поземления фонд на ТКЗС и независимо дали е бил стопанисван или не от кооперативната организация, не може да бъде придобит по давност до 1990 г. от ищеца и неговата майка, които фактически са го владяли, с оглед забраната на чл. 86 ЗС . Взето е предвид, че тази земеделска земя не е била заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и след влизане в сила на плана на земеразделяне през август 1997 г., имотът следва да се счита частна общинска собственост, и придобиването по давност е допустимо от изменението на чл. 86 ЗС в сила от 1. 6. 1996 г.. Наред с това обаче е констатирано, че с последващи изменения на ЗС е спряно течението на давността върху имоти, частна общинска собственост от 31. 5. 2006 г. до 31. 12. 2008 г. или до настоящия момент не е изтекла десетгодишната придобивна давност по чл. 70 ЗС.
Жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на приложеното решение от 8. 6. 2006 г. по гр. д. № 143/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. Позоваването е неотносимо и в случая не е налице соченото основание за допускане на касация. Обект на спор за собственост по гр. д. 143/2006 г. е била земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ в реални граници и решаващият съд по това дело е преценявал законосъобразността на актовете на поземлената администрация, постановила две противоречащи решения за възстановяване на един и същи имот на различни лица.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9. 7. 2008 г. по гр. д. № 237/2008 г. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: