О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
С., 04.07.2011 г.
Петчленен състав от трима представители на Върховен касационен съд и двама представители на Върховен административен съд, в закрито заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева дело № 9/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 135 ал. 4 от АПК.
Районен съд – София е повдигнал препирня за подсъдност с Административен съд – Пловдив по исковете, предявен от Ю. Х. Я. против Агенция за държавните вземания, С..
Сборният състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ю. Х. е подал искова молба срещу Агенцията за държавни вземания за заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди от незаконно уволнение: неполучено трудово възнаграждение за периода 29.11.2005 г. – 12.02.2008 г. и суми за неполучено допълнително материално стимулиране през 2005 г., 2006 г. и 2007 г. Х. претендира още и сумата от 2 393 лв. – имуществено увреждане от бездействие, допуснато от органа по назачаването.
Сезираният Административен съд – Пловдив, с определение № 509/2010 г. е прекратил пред себе си производството, като е изпратил делото за разглеждане на Софийски районен съд. Посочил е, че така предявените искове не са от вида на тези по чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, а в защита на притезания с граждански характер, поради което са предмет на гражданското съдопроизводство по общия исков ред.
От своя страна, приемащият съд е отказал да разгледа исковете и е повдигнал препирня за подсъдност. Изложил е съображения, че исковете се претендират като обезщетения за имуществени увреждания, причинени на ищеца от незаконно уволнение и от незаконно бездействие на административен орган.
Съставът по чл. 135, ал. 4 АПК, при тези данни и като съобрази разпореденото в закона намира, че компетентен да се произнесе по иска е Пловдивският административен съд.
Предметът на иска се определя от ищеца чрез страните, твърденията за правопораждащите юридически факти, от които черпи защитаваното субективно материално право и искането.
Искът за сумата от 18 239,92 лв. е за заплащане на обезщетение за принудителна безработица от незаконно прекратяване на служебно правоотношение. Въпрос на основателност е за колко месеца след прекратяването на служебното правоотношение се търси обезщетението. Ако за част от исковия период, вече има постановено решение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, това сочи на процесуална пречка за допустимостта на част от претенцията, но не променя относимата към спорните правоотношения материалноправна норма.
Искът не може да се квалифицира по чл. 49 ЗЗД. Претенциите за вреди от неполучаване на доходи поради незаконно прекратяване на трудово правоотношение /чл. 225 КТ/ и на служебно правоотношение /чл. 104, ал. 1 ЗДС/ са уредени в материалноправни разпоредби, които се явяват специални на общото правило на чл. 49 ЗЗД. Ако уволненият служител е претърпял действително повече вреди от т.нар. принудителна безработица, той може да ги търси само от длъжностното лице, издало заповедта за уволнение по чл. 45 ЗЗД, доколкото то е действало виновно поради лична заинтересованост или груба небрежност. В случая, искът е предявен срещу работодателя и няма твърдения за действия на длъжностното лице, довели до издаване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с Я..
Претенцията е по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и е заявена при действието на АПК, поради което и процесуалният ред, по който трябва да се разгледа се определя съобразно чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК – компетентен да разглежда спорове за обезщетения, произтичащи от административна дейност, е административният съд. /така и съдебната практика, създадена по реда на чл. 135, ал. 4 АПК с определения на смесени състави от съдии от ВКС и ВАС – О-36-2011 по адм.д. № 5/2011 г. на ВАС, О-15-2010 по гр.д. № 13/2010 г. на ВКС, О-56-2009 по адм.д. № 32/2009 на ВАС, О-3-2011 по гр.д. № 4/2011 на ВКС/.
Исковете за присъждане на суми, които ищецът би получил като допълнително материално стимулиране за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., ако не е била издадена незаконната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, отменена по надлежен ред от съда, са също за имуществени вреди от незаконен акт на административен орган. Следователно, по силата на чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК трябва да се разглеждат от компетентния административен съд.
Сумата от 2 398 лв. се претендира като разлика между получената от Ю. Х. Я. заплата и максималния размер, който може да се определи за длъжността началник отдел „Финанси и управление на собствеността” в Регионална дирекция [населено място]. Ищецът твърди, че по силата на чл. 67, ал. 1, изр. 2 ЗДСл и Вътрешните правила за работа, органът по назначаването е бил длъжен да му определи индивидуална основна месечна заплата в размер на максималния, предвиден за длъжността, която заема. Като е бездействал, органът по назначението му е причинил имуществено увреждане в размер на исковата сума.
Искът се основава на твърдение за незаконно бездействие на административен орган. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и чл. 204 АПК, този иск също е изключен от подведомствеността на общите граждански съдилища и компетентен да го разгледа е съответният административен съд.
В заключение, по повдигнатата препирня за подведомственост, следва да се определи, че компетентен да разглежда спора е първоначално сезираният административен съд.
Мотивиран от горното, съдебният състав
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковете на Ю. Х. Я. против Агенция за държавни вземания е сезирания П. административен съд.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на П. административен за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.