3
гр. д. № 628/2015 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 190
София, 01.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 628/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 16.10.2014 г. по гр. д. № 8918/2013 г., Софийски градски съд, ІV-д с-в е потвърдил решение от 12.04.2013 г., постановено по гр.д. 46096/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 52 с-в, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между Е. Л. Н. и П. Л. Н. на недвижим имот – апартамент № 105, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д”, ет. 5 със застроена площ от 37, 66 кв. м. и индивидуализиран с граници, ведно със зимнично помещение и 0.3782 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж при квоти ? идеална част за Е. Л. Н. и ? идеална част за П. Л. Н..
Недоволен от решението е останал ответникът, който в срока по чл. 283 ГПК, чрез процесуалния си представител адв. А. К., го обжалва с касационна жалба, като са наведи доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния и процесуалния закони. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, конкретизирани съгласно дадените задължителни указния в ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС: 1. материалноправния въпрос относно приложението на института на придобивната давност в отношенията между съсобственици и кои факти сочат на намерение за придобиване на имота за себе си; 2. процесуалноправния въпрос относно правомощията на процесуалния представител при оспорване на пълномощното от насрещната страна. Позовава се на предпоставката чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК за допускане на касационна проверка, като твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна по касация Е. Л. Н., чрез процесуалния си представител адв. Е. С., е подала отговор, в който изразява становище, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационна проверка, а по същество я намира жалбата за неоснователна.
При проверка за допустимостта на касационната жалба настоящият съдебен състав на ВКС, І г. о. констатира следното:
Производството пред първа инстанция е образувано по иск с правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН, предявен от Е. Л. Н. срещу П. Л. Н.. Софийски районен съд е допуснал делба на процесния имот, като е приел, че съсобствеността на страните е възникнала от наследяване, като е отхвърлил като неоснователно възражението на ответника по иска, че е придобил имота чрез давностно владение.
Софийски градски съд е потвърдил първоинстанационното решение. За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция решение, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява ответникът по иска да е упражнявал владение върху целия имот само за себе си и през период по-дълъг от 10 години, нито че е своил имота, като е отблъснал владението на ищцата и е манифестирал спрямо нея намерението си да придобие нейните права върху имота. Съдът е констатирал, че правата на страните са възникнали с откриване на наследството на общия им наследодател, а именно от смъртта на баща им Л. Н., настъпила на 11.02.2005г., като по делото не се съдържат данни ответникът да е владял имота преди това, отричайки правата на своя пряк наследодател.
Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд, след преценка на събраните доказателства и установените факти, е приел, че от откриване на наследството на Л. Н. – 11.02.2005 г., от който момент са възникнали наследствените права на страните по делото, до предявяване на исковата молба на 01.10.2012 г. не е изтекъл необходимият 10-годишен давностен срок за придобиване на вещата, съгласно чл. 79 ЗС. Поставените въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело и не са обусловили правните изводи на съда при постановяване на обжалваното въззивно решение, следователно не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 за допускане до касационна проверка.
Не посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Само за пълнота на мотивите, следва да се подчертае, че касаторът не е обосновал и тезата си защо смята, че произнасянето на касационната инстанция по неговата жалба е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2014 г. по гр.д. 8918/2013 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: