2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 01.4.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Ерик Василев
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4926 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. И. против решение № 411/14.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 486/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. трето вр. чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД е частично основателен, като е отменил решението на районен съд, с което е уважен иска за сумата над 8 833,81 лева до пълния предявен размер от 12 533,81 лева и е отхвърли иска за тази сума. В останалата част решението е потвърдено.
Съдът е приел, че след получаването на предизвестието от ответника на 29.08.2018г., сключеният между страните договор за извършване на работа чрез личен труд следва да се счита развален, поради което и на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД ответникът дължи връщане на полученото въз основа на отпадналото основание. След разваляне на договорната връзка между страните, на връщане подлежи всичко, което е дадено в пълен размер. В противен случай страната, получила нещо без да е дала насрещно дължимото, би се обогатила неоснователно за сметка на другата. Съдът е приел, че не следва в дължимата сума да се включва и сума в размер на 3700 лева, за която по делото от събраните доказателства съдът е приел за установено, че е платена за ремонт на стая-кухня в двора, по повод на ремонта на която не е имало възражения. Прието е, че липсват доказателства ответникът да е върнал платената сума за изработката на покрива, като е прието, че тази сума е престирана от ищцата за извършване на договорените строително-монтажни работи и при установеното частично изпълнение при действието на договора за строителство, недължима след прекратяване на договорното правоотношение, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД се явява само тази част от заплатената цена, която е над стойността на реално извършените по договора СМР, за които се дължи заплащане на изпълнителя. Съдът е приел, че от свидетелските показания се установява по безспорен начин извършването на ремонт на въпросното помещение, ползвано като кухня, като е посочено, че в отговора на исковата молба ответникът прави признание за получаване на сума от около 3700 лева за ремонт на допълнителна стая, намираща се в двора и ползвана като лятна кухня, която не е била предмет на писмения договор между страните.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че решението е очевидно неправилно.
Първата група въпроси, поставени с твърдения за наличие на противоречие с практиката на ВКС, касаят допустимостта на свидетелските показания, за доказване на обстоятелства и факти, касаещи установени с писмен договор съглашения.
Съдът не е приел, че със свидетелските показания се установява погасяване на поети парични задължения с писмения договор или установяване на други писмени съглашения, в които страната е участвувала, а е приел единствено, че от свидетелските показания е установен обема на работата, извършена по писмения договор за изработка, както и в каква степен е изпълнен договора, тълкувайки неговите клаузи и изпълнението на изработката относно ремонта на кухнята. В тази връзка липсва соченото противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС относно недопустимостта на свидетелските показания.
Съдът е приел, размера на дължимата сума следва да се намали със сумата, представляваща стойността на извършения ремонт на постройката в частта, в която е приел, че работата е приета. Прието е, че посочената сума е именно тази стойност, като в тази връзка се е позовал на събрани по делото доказателства, поради което въпросът, длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства и може ли да игнорира доказателства в тази насока е неотносим към спора, тъй като въпросът относно стойността на този ремонт е фактически, а не правен. Проверката на фактите по спора, относно действителната цена на ремонта на постройката, по отношение на която е прието изпълнението не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, а едва след като са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, при разглеждането на касационната жалба по същество, тъй като необосноваността е касационно основание по чл.281 ГПК.
Същите правни въпроси се поставят и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като по същите съображения те не водят до допустимост на касационното обжалване, както и до очевидна неправилност на решението, каквото твърдение в изложението на касационните основания съществува.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411/14.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 486/2019 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.