О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІІІ г.о.в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4193 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Б. чрез адв.П. Х. срещу решение № 114 от 6.06.19г.,постановено по в.гр.дело № 118/19г.на Габровския окръжен съд.С него е отменено решение № 50 от 8.02.19г.по гр.дело № 1123/18г.на Севлиевския районен съд в частта за режима на лични отношения на майката М. Х. Б. с децата Д. С. М. и П. С. М. и е постановено друго,с което е определен режим на лични контакти на майката с децата,както следва: през първите два месеца,от влизане на решението в сила, майката да се среща с децата всеки петък от 16.30ч.до 18ч.,а когато денят съвпада с национален или официален празник – в последния работен ден от съответната седмица ,без присъствието на бащата,но в присъствието и под контрол на социален работник от ДСП Севлиево, а при необходимост и с участие на психолог,определен от социалната служба, като срещите се провеждат в помещение на ДСП Севлиево или на определено от същата социална служба място в общността,където може да се извършва наблюдение на контактите от съответния специалист; през третия и четвъртия месец майката да се среща с децата в [населено място] всяка първа и трета събота и неделя без преспиване от 10ч.до 17ч.в съботния ден и от 10ч. до 17ч.на неделния ден; през петия и шестия месец майката да взема децата при себе си,по местоживеенето й, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч.на съботния ден с преспиване до 17ч.на неделния ден; от седмия месец да ги взема при себе си, по местоживеенето й, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч.на съботния ден с преспиване до 17ч.на неделния ден,както и един месец през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск, пет дни през зимната ваканция и пет дни през пролетната ваканция, по време на Коледните празници за времето от 24 до 26 декември – на четна година от 10ч.на 24 декември до 17ч.на 26 декември, по време на Новогодишните празници на 31 декември и 1 януари – на нечетна година от 10ч.на 31 декември до 17ч.на 1 януари, както и по всяко друго време при уговорка между родителите и съгласие на децата.
В останалата му част, с която са изменени мерките относно упражняването на родителските права спрямо родените от брака на страните деца : Д. С. М. и П. С. М. и е постановено местоживеенето на децата при бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права и е присъдена ежемесечна издръжка, която майката да заплаща на двете малолетни деца чрез техния баща и законен представител С. Д. М., за Д. – в размер на 170 лв, а за П. – в размер на 150 лв, първоинстанционното решение е потвърдено.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата С. М. счита,че не е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че бракът между страните е прекратен с решение по гр.дело № 1300/16г.на РС Севлиево,като родителските права по отношение на децата Д. и П. са предоставени на майката,а на бащата е определен режим на лични отношения с децата.След анализ на събраните по делото доказателства – свидетелски показания, социален доклад и съдебно-психологическа експертиза, съдът е направил извод, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при които са били постановени мерките относно упражняване на родителските права върху децата,което налага промяната им.Прието е, че майката е загубила родителския си авторитет спрямо децата, които понастоящем живеят при бащата, адаптирали към обкръжаващата ги среда и се чувстват добре в нея, а освен това категорично заявяват,че не желаят да се върнат при майка си.Изложени са съображения,че връщането на децата при майката не е в техен интерес,тъй като това би довело до поредната значителна промяна в средата им/училище,приятели/,поредна стресова ситуация за тях, тъй като от раздялата между родителите са преживяли две такива промени /преместването да живеят от Севлиево в Габрово и след това от Габрово в Севлиево/. Посочено е също, че не е в интерес на децата да живеят разделени, между тях има силна емоционална връзка, до този момент не са се разделяли и категорично са изявили желание да продължават да живеят заедно.Въззивният съд първоначално е ограничил режима на личните контакти на майката с децата , като е взел предвид установения по делото синдром на родителско отчуждение на двете деца към майката, като е постановил впоследствие да бъде разширяван.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира ,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.Доводите в касационната жалба съставляват оплаквания за неправилна преценка на доказателствата при формиране на вътрешното убеждение на съда и за необоснованост, които подлежат на проверка по чл.281 т.3 ГПК, но само след допусната касация.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 6.06.19г.,постановено по в.гр.дело № 118/19г.на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.