1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
Гр. София, 12.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 4871 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Я. К. К. за отмяна на влязлото в сила Решение № 836 от 21.06.2016 г. по в.гр.д. № 303/2016 г. на Варненския окръжен съд. С това въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 4636 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 3612/2015 г. на Варненския районен съд в частта, с която родителските права по отношение на малолетното дете Р. М. М. са предоставени на майката Я. К. К., определен е режим на лични контакти на бащата М. Д. М. с детето и в полза на последното е определена месечна издръжка от 150 лв., дължима от бащата, вместо което е постановено решение по съществото на спора, с което родителските права са предоставени за упражняване на бащата, определен е режим на лични контакти на майката с детето и е осъдена майката да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
Молителката заявява, че иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, а именно заключения на психолози, работили с детето след приключване на производството, в което е постановено влязлото в сила решение, обосноваващи извода, че отчуждението на детето спрямо майката е породено от манипулирането му от страна на бащата. За установяване не това твърдение се иска издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Дирекция „Социално подпомагане”- Център за социална рехабилитация и интеграция- [населено място], [община] чифлик, където детето е било насочено след приключване на делото и е ползвало услугата „психолог”, за снабдяване с намиращото се в центъра заключение относно причината за отрицателното отношение на детето към майката и причинната връзка между това отношение и поведението на бащата и негови роднини. Заедно с това се моли да се предостави възможност за представяне на допълнително заключение на психолог по договор № 106/ 21.07.2016 г. между Център за обществено подкрепа и молителката с предмет: психологическо консултиране на дете по превенция срещу развитие на „синдром на родителско отчуждение”.
Ответникът по молбата – М. Д. М. е депозирала отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК, с който оспорва същата като недопустима поради това, че същата не се основава на твърдения за новооткрити обстоятелства и писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а на новосъздадени такива, които не са основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като при условията на евентуалност се излагат доводи за неоснователност на молбата по същество.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира подадената молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение за НЕДОПУСТИМА.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвидено в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда /определение № 220 от 15.12.2009г. по гр.дело № 1900/2009г. на ВКС, ІV г.о., определение № 196 от 21.05.2012г. по гр.дело № 298/2012г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 393 от 28.09.2012г. по гр.дело № 990/2012г. на ВКС, ІV г.о., определение № 435 от 5.12.2012г. по гр.дело № 828/2012г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 354 от 21.09.2016 г. по ч.гр.д.№ 3015/2016 г. на ІІІ г.о. и др./. В този смисъл са и задължителните указания на т.16 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК, според които преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства /аналогични на уреденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение/, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Това е така, тъй като при липса на твърдения за факти, при наличие на които биха настъпили целените от ищеца правни последици, последният няма интерес да инициира производство, насочено към предизвикване на същите- в противен случай процесуалните действия по установяване на твърдяните от ищеца факти биха били лишени от смисъл, тъй като тези факти няма да са относими към преценката за дължимост на вземането, респ. няма да са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение. Тези съображения са изцяло относими и към производството по Глава 24 ГПК, което на общо основание би било лишено от смисъл, а следователно- и от признат от закона интерес като предпоставка за неговата допустимост, ако молителят не се позовава на факти, които да бъдат подведени под някое от изрично и изчерпателно уредените основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
В конкретния случай такива твърдения липсват. По същество молителката релевира твърдения не за новооткрити обстоятелства и писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /т.е. такива, които са съществували преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото- ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/, а за новонастъпили такива след приключване на съдебното дирене по делото, в което е постановено влязлото в сила съдебно решение. Новонастъпилите факти обаче не са основание за отмяна по смисъла на процесуалния закон. Същите не са преклудирани от обективните силата на пресъдено нещо на съдебното решение и представляват основание за предявяване на нов иск, с който заинтересуваната страна да защити правата си /Решение № 181/2011 г. по гр.д.№ 630/10 г. на ІV г.о., Решение № 38/2011 г. по гр.д.№ 1343/10 г. на ІV г.о. и др./.
С оглед изложеното и доколкото липсват надлежни твърдения за наличие на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, молбата за отмяна се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Я. К. К. за отмяна на влязлото в сила Решение № 836 от 21.06.2016 г. по в.гр.д. № 303/2016 г. на Варненския окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: