О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 13.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2694 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 443 от 11.03.2013г. по гр.д. № 3258/2012г. на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение от 28.06.2012г. по гр.д. № 3660 / 2011г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден на основание чл.208 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на Р. С. Н. по договор за застраховка „каско” сумата от 66 400 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на стойността на противозаконно отнетия й лек автомобил, и сумата 14554,33 лева – законна лихва за забава плащането на главницата за периода от 10.09.2009г. до подаване на исковата молба – 17.10.2011г., ведно със законна лихва върху главницата от завеждането на исковата молба – 17.10.2011г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът, Р. С. Н., оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения отговор. Иска присъждане на направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 5520 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи иска по чл.208 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” във връзка с кражбата на застрахованото МПС, апелативният съд е приел, че не всяко неизпълнение от страна на застрахования на договорно задължение по застраховка „каско” води до изключване на отговорността на застрахователя по чл.211, т.2 КЗ. Необходимо е задължението на застрахования, установено в закона или договора, не само да не е изпълнено виновно, но неизпълнението да е в пряка причинна връзка със съществено увеличение на риска или да е довело до неговото реализиране т.е да може да се приеме, че при изпълнение на задължението, не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие. Застрахователят следва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, за да може да откаже заплащане на застрахователното обезщетение. Според решаващия състав, в конкретния случай не е доказано неизпълнението на задължението по чл.9.5 от Общите условия /ОУ/ от застрахования за представяне на писмено уведомление, че е упълномощил друго лице да управлява МПС, да е допринесло за настъпване на застрахователното събитие – да е довело до кражбата на автомобила. Застрахователното събитие – кражба на МПС, е от такова естество, че настъпването му не зависи от обстоятелството, кое лице управлява МПС, още повече, че автомобилът е бил противозаконно отнет, докато е бил паркиран, а не докато е бил в движение. Ето защо, без значение за кражбата е дали автомобилът е предоставен от собственика му за ползване на трето лице. Направен е извод, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят дължи обезщетение, дори и да има неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията на застрахования, уговорени в ОУ на застраховката, ако няма доказателства това неизпълнение да е способствало за настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие върху него. Дали неизпълнението на задължение по застрахователния договор е значително по см. на чл.211, т.2 КЗ с оглед интереса на застрахователя следва да се докаже от него. На второ място, липсата на основание за изключване на отговорността на застрахователя, е изведена от въззивния съд и от нищожността на клаузата на чл.9.5 от ОУ, като неравноправна, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 ЗЗД вр. чл. 146, ал.1 и чл.143, т.6 и 18 от Закона за защита на потребителя. Изложени са аргументи, че посочената клауза от ОУ, която не е индивидуално уговорена, а е изготвена предварително, без потребителят да е имал възможност да влияе върху съдържанието й, е нищожта, като неравноправна, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на застрахователя и потребителя.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси: „/1/ Дължи ли застрахователят по имуществена застраховка „каско” изплащане на застрахователно обезщетение, когато описаното от застрахования събитие безспорно съставлява изключение от застрахователното покритие по полицата, уговорено при условията на свободно договаряне между страните и вписано надлежно в Общите условия на застраховката?; /2/ Обусловено ли е приложението на чл.211, тк.2 КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. невъзможността да бъдат предотвратени вредите от същото?”. Сочи се, че първият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице наведените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на решението до касация.
Първият поставен от касатора въпрос, дължи ли се застрахователно обезщетение, ако събитието, на което се позовава застрахованият, не е покрит от застраховката риск, не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че кражбата на МПС се явява риск, покрит от застраховката. Налице е смесване от страна на застрахователя на понятието „покрит риск” от застраховката, и препоставките, при които въпреки настъпването на покрития риск /застрахователното събитие/, застрахователят има право да откаже заплащане на застрахователно обезщетение. Спорът по конкретното дело не е дали кражбата е покрит от застраховката риск, а дали неизпълнението от застрахования на задължението му да уведоми застрахователя, че е упълномощил трето лице да управлява МПС, е основание за изключване на отговорността на застрахователя, въпреки настъпването на застрахователното събитие – кражба на МПС. С оглед на това, че по отношение на първия поставен въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, не следва да бъде обсъждан релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.2 КЗ.
Формулираният от жалбоподателя въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК във връзка с приложението на чл.211, т.2 КЗ е относим към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл.208 от КЗ, с оглед въведеното от застрахователя възражение за изключване на отговорността му, поради неизпълнение от страна на застрахования на задължение, произтичащо от ОУ към договора за застраховка, явяващо се съществено за интереса на застрахователя. Доколкото обаче, наред с поставения от касатора правен въпрос, изходът на делото е самостоятелно обусловен от други решаващи по своя характер изводи на съда – за нищожност на конкретната клауза от ОУ към полицата, на която се позовава застрахователя, с оглед дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. на ОГКТК на ВКС, касационият контрол във връзка с този въпрос не следва да бъде допуснат, тъй като разглеждането му няма да доведе до промяна на изхода на спора.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че по отношение на въведения в изложението материалноправен въпрос по приложението на чл.211, т.2 КЗ, не е осъществено и поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, и то не само защото същото е формално наведено без обосновка. По въпроса е налице произнасяне на ВКС по реда на чл.290 ГПК с решение № 49/ 29.07.2013г. по т.д. № 840/ 2012г., I ТО и решение № 211 / 06.12.2012г. по т.д. № 1029/ 2011г. на II ТО. Даденото с тях разрешение, че за възникване на правото на застрахователя по имуществена застраховка да откаже заплащане на застрахователно обезщетение не е достатъчно в Общите условия към застраховката неизпълнението на конкретно задължение да е прието за значително с оглед интереса на застрахователя, а следва неизпълнението му да е обусловило настъпването на застрахователното събитие, респективно да рефлектира върху възможността за предотвратяване изцяло или частично на вредите, се възприема напълно от настоящия състав, като обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната за по-долустоящите съдилища практиката на ВКС. Поради наличие на уеднаквяване на практиката на съдилищата по реда на чл.290 ГПК и липсата на конкретни доводи, от които се извежда релевираната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не се доказва въпросът по приложението на чл.211, т.2 КЗ да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касация.
Предвид изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски – 5520 лева, заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за фазата на селектиране на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 443 от 11.03.2013г. по гр.д. № 3258/2012г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК], да заплати на Р. С. Н., [населено място], ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 5520 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.