4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 14.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 6 март 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 606/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 36 от 10.02.2011 г. по в.гр.д. № 858/2010 г. на Окръжен съд Добрич е обезсилено решение № 75 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 120/2009 г. на Районен съд Балчик в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. С. Р. против Г. В. С. и И. А. С. иск за установяване правото на ползуване на ищеца върху незастроената част от ПИ с идентификатор 53120.504.201 по кадастралната карта на [населено място], общ. Б. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. С. Р. против Г. С. и И. С. искове за установяване, че ищецът е титуляр на право на строеж върху ПИ с идентификатор 53120.504.201 и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху този имот.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Пл. Г., действуващ като пълномощник на Г. С. Р.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване по разрешените с него въпроси относно действителността на делбата, когато идеални части са притежание на съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и някой от съпрузите не е взел участие при извършването й, както и по въпроса за допустимостта на гласните доказателства при наличие на официални документи и тяхната доказателствена сила и значение. Твърди, че при решаването и на двата въпроса въззивният съд се е отклонил от трайно установената практика на ВКС, включително и формираната по реда на чл. 290 ГПК. Позовава се на решение № 560 от 12.08.2009 г. по гр.д. № 3549/08 г. на ІV г.о. и определение № 182 от 25.02.2009 г. по гр.д. № 3317/08 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
В писмен отговор от третото лице – помагач на страната на ответниците – М. К. Д. се изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че през 1989 г. валидно е било отстъпено на Д. Г. Д. право на строеж върху държавна земя, представляваща парцел ХХІІІ в кв. 31 по плана на [населено място], м. ”Изгрев” за построяване на вила. С нотариален акт № 165, т.ІІ, дело № 712/1990 г. на Балчишкия районен съд Д. Д. и съпругата му Т. Г. Д. продали на Р. Н. А. и Г. С. Р. вилна сграда в незавършен вид, построена върху описаното дворно място, ведно с правото на строеж върху него. През 1992 г., след смъртта на Р. А., между неговите наследници по закон и ищеца Г. Р. е сключен договор за доброволна делба, по силата на който ищецът получил в дял вилна сграда в незавършен вид, като заплатил на останалите съделители парични суми за уравнение на дяловете им. По силата на договор за продажба на общински недвижим имот, сключен на 10.11.2004 г. с [община] като продавач, Д. Г. Д. придобил по реда на ПМС № 235/ г. правото на собственост върху терена, след което се разпоредил с него в полза на ответниците по делото.
При така установените факти въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като титуляр на правото на строеж, тъй като договорът за покупко- продажба, сключен през 1990 г. с Д. Г. Д., от който черпи права, е нищожен поради нарушение на закона. Изводът е обоснован с това, че съгласно действуващата към момента на извършване на сделката разпоредба на чл. 15а ЗС правото на строеж върху държавна или общинска земя не може да се прехвърля от лицето, което го е придобило, преди да е извършен строежът, освен на негови роднини по права линия. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е приел, че към 12.07.1990 г., когато е сключен договорът за продажба между ищеца и Д. Д., вилната сграда не е била завършена до степен груб строеж, т.е. вещното право на строеж не е било реализирано и трансформирано в право на собственост върху постройката. Приел е, че договорът за доброволна делба също не е породил правни последици, тъй като е нищожен на основание чл. 34, ал.2 ЗС във връзка с чл. 75, ал.2 ЗН поради неучастие в делбата на съпругата на ищеца- Е. Р..
Поставеният в изложението правен въпрос, касаещ действителността на делбата, когато идеални части от вещта са притежание на съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и някой от съпрузите не е взел участие при извършването й, не може да обоснове достъп до касационно обжалване, тъй като няма самостоятелно значение за изхода на делото. Делбата представлява способ за прекратяване на съществуваща съсобственост. За да бъдат зачетени вещноправните последици на договора за доброволна делба, следва да се установи, че преди делбата е възникнала съсобственост върху вещта в резултат на осъществяване на съответен правопораждащ юридически факт. С оглед на това обусловящият изхода на настоящия спор правен въпрос е този за действителността договора за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 165/1990 г. Въззивният съд е приел, че този договор е нищожен поради противоречие със закона – чл. 15а ЗС, поради което не е произвел вещноправно действие и не легитимира приобретателите по него като съпритежатели на поделения имот – вилна сграда в незавършен вид, ведно с правото на строеж. Ответниците по делото не са страни по този договор, поради което делбата не може да им бъде противопоставена, дори да не е нищожна.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване и по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на гласните доказателства при наличие на официални документи и тяхната доказателствена сила и значение. В контекста на настоящия правен спор въпросът се свежда до това дали даденото от председателя на ИК на ОНС- Б. писмено разрешение Д. Д. да прехвърли вилна сграда, ведно с отстъпеното право на строеж върху държавна земя, задължава съда да приеме, че към момента на сключване на договора сградата е била построена или това обстоятелство може да бъде установявано с гласни доказателства. Твърдението, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от трайно установената практика на ВКС, не е обосновано с представяне или позоваване на конкретни решения на ВКС. Доказателствената сила на официалните документи е регламентирана с разпоредбата на чл. 179 ГПК, която е идентична с разпоредбата на чл. 144 ГПК/ отм./, по приложението на която има формирана съдебна практика, която последователно приема, че официалният свидетелствуващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверяване от длъжностното лице, са се осъществили така както се твърди в документа, в което се състои неговата материалната доказателствена сила. Тя обаче може да бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. Оспорването на верността на официален свидетелствуващ документ, не съставлява опровергаване на съдържанието му по смисъла на чл. 133, ал.1, б. ”б” ГПК/ отм./, поради което няма забрана за събиране на свидетелски показания.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 10.02.2011 г. по в.гр.д. № 858/2010 г. на Окръжен съд Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: