3
гр. д. № 2079/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 190
София, 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 2079/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. И. П. е подал касационна жалба срещу решение № 641 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 885/2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е след като е отменено първоинстанционното по гр. д. № 158/2012 г. на Русенски районен съд и е постановено друго, по съществото на спора, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу И. П. К. иск за делба на два земеделски имота: нива с площ от 13.151 дка в м. „Х.” съставляваща имот № 014109 по земеразделителния план на [населено място], община две могили и нива с площ от 11.164 дка, в м. „К.”, съставляваща имот № 064051 по същия план. Касационният довод е за необоснованост на извода, че имотите не са със статут на семейна имуществена общност като придобити по време на брака между страните. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос – неточно прилагане на закона. Този довод се аргументира с това, че К. не е водила самостоятелни искове за установяване на по голям принос или за трансформация на лични средства при придобиването на имотите, предмет на делба, поради което съдът неправилно не е приложил института на семейната имуществена общност по отношение на придобитите от нея по време на брака право на собственост върху описаните земеделски земи.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна, поради това, че касаторът не е установил придобиването на имотите да е в резултат на „съвместен принос”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да отхвърли иска за делба съдът е приел за установено, че земеделските земи са придобити от И. К. по време на брака й с касатора на основание договор за покупко-продажба сключен от баща й П. К. като купувач, действащ в полза на дъщеря му И., за което е съставен н. а. № 176, т. VІІ, рег. № 3016, по н. д. № 461/2005 г. В акта е отбелязано, че купувачът е изплатил напълно и в брой уговорената цена преди подписването на договора.
Въз основа на така установените факти съдът е направен извод, че начинът на придобиване на двата имота изключват приноса на касатора в придобиването на имотите, поради което е оборена презумпцият на чл. 21, ал. 3 СК и имотите са индивидуална собственост на И. К..
Изводът е направен при правилно прилагане на закона към установените по делото правнорелевантни факти.
Презумпцията на 21, ал. 3 СК предвижда, че придобитата по време на брака вещ принадлежи на двамата съпрузи, ако придобиването е в резултат на съвместен принос. В случая И. К. черпи права от договор сключен от баща й в нейна полза на основание чл. 22, ал.1 ЗЗД, което придобивно основание изключва приложението на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. Лицето, в чиято полза е сключен договора, не е страна по него. То има качеството на бенифициер и като такъв може да иска само изпълнение на договора от длъжника-обещател в негова полза. Ползващото се лице има това качество по волята на договарящите и тъй като не е страна по договора няма право да въздейства върху него. Изпълнението на договора в случая по отношение плащане на цената, се дължи от купувача и то е изпълнено от него. Фактът на плащане на цената от бащата на К. не е оспорен и опроверган. От това е направен обоснован извод, че придобитото право на собственост на основание договор в полза на трето лице по време на брака не е основание за възникване на семейна имуществена общност по отношение на придобитите вещни права. Сключеният договор е безвъзмезден по отношение на ползващото се лице, поради което той в тази част наподобява дарение. Съгласно чл. 22, ал. СК, придобитите по време на брака вещни права от единия съпруг на основание дарение принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Нормата намира приложение и по отношение правата придобити от единия съпруг в качеството му на бенефициер (ползващ се) от договор по чл. 22, ал.1 ЗЗД, което изключва приложението на презумпцията, установена в чл. 21, ал. 3 СК.
Не е налице основание за съпругът бенефициер да предявява искове за установяване на по-голям принос или на трансформация на лични средства, тъй като той е придобил на безвъзмездно основание, т. е. не е вложил семейни или лични средства.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос – правилното прилагане на материалния закон, е теоретичен и не може да се свърже с конкретна правораздавателна дейност на съда. Материалноправният или процесуален въпрос, въведен в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.20120 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поставеният въпрос не отговаря на тези изисквания, поради което не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 641 от 07.11.2012 г. по гр. д. № 885/2012 г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: