О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр.София, 17.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1018 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.03.2011г. по гр.д.№883/2010г, с което Апелативен съд София е уважил искове с правно основание чл.55 ЗЗД и чл.93 ЗЗД
Жоподателят – [фирма] поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът М. М., чрез процесуалните си представители поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд е осъдил – [фирма] да заплати на М. М. сумата 27930 евро – на основание чл. 55, ал. 3, пр. трето ЗЗД и сумата 11970 евро – на основание чл. 93 ЗЗД, ведно със законните лихви върху тези сучи считано от 22.08.2009 г. до окончателното им изплащане. Прието е за установено, че на 14.09. 2007 г. между „Кл. Г. х. кл.” АД и М. М. е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, с който ответното дружество се е задължило да построи и продаде на ищеца – студио № 427, със застроена площ 49, 80 кв.м. и обща площ 65, 63 кв.м., находящо се на 4 етаж в сграда, построена в гр. Балчик, в поземлен имот № 02508541175 по одобрената кадастрална карта, а ищецът- ответник по касационната жалба се е задължил да плати цена в размер на 79800 евро, от които 27930 евро – платими до седем работни дни от подписване на договора, а останалите 51870 евро – платими до седем работни дни след получаване на уведомление от продавача за издаване на акт 16 и разрешение за ползване /т.1.1, 2.1., 2.2.1., 2.2.2 от договора/. Прието е за установено от съда, че в т.2.2.1. страните са постигнали съгласие част от платената сума от първата вноска /27930 евро/ в размер на 11970 евро, да представлява задатък. Договорили са нотариалното изповядване на сделката да се извърши до 30 дни от плащането на последната вноски и издаване на разрешение за ползване на сградата /т. 2.3./, а продавачът се е задължил да изгради изцяло обекта и да го предаде на купувача в степен на завършеност посочена в приложение № 1 към договора в срок до 30. 09. 2008 г. /т. 3.1. и т. 4. 1. 7./, а в точки 6.2. и 6.3. от договора е постигнато съгласие, че при забавено изпълнение на задължението по т. 3.1. /за изграждане и предаване на обекта в срок до 30. 09. 2008 г./ с повече от три месец, купувачът ще има право да развали договора едностранно, със седемдневно писмено известие, а продавачът се задължава да върне задатъка в двоен размер и да възстанови на купувача изплатените суми, след приспадане на платения задатък. Съдът е приел, че приетата по делото разписка от 19.09.2007г. установява, че М. М. е платил на [фирма] сумата 27930 евро, а от известие от първия до втория и разписка за доставяне е видно, че на 29.04.2009 г. ищецът е отправил до дружеството писмено изявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за построяване на обекта в срок до 30. 09. 2008 г. и забава, продължила повече от 7 месеца. Изявлението е получено от дружеството на 30.04.2009г. Установено е от протокол от заседание на общото събрание на „Кл.Г. х. кл.” АД от 19. 05. 2008 г., че на посочената дата е взето решение за промяна фирмата на дружеството на [фирма]. При така установените факти съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.93,ал.2 ЗЗД за уважаване на иска – наличие на действителен предварителен договор за покупко-продажба; виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на задължението за изграждане на обекта и предаването му на купувача в срок до 30.09. 2008г. и продължителност на забавата повече от 3 месеца; уговорен и заплатен от ищеца задатък, обезпечаващ изпълнението на това задължение; изправност на ищеца; упражняване от страна на същия на избор на една от възможностите, предвидени в чл.93 ЗЗД – отказ от договора и претендиране на дадения задатък в двоен размер и съобщаване на направения избор на неизправната страна.
Съдът е приел, че и втория предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен за сумата 27930 евро – даване на сумата от ищеца на ответника в изпълнение на договорно задължение, произтичащо от сключения между страните предварителен договор и отпадане на основанието за получаването й от ответното дружество предвид развалянето договора и обратното действие на развалянето, установено в чл. 88 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят твърди, че с решението е даден отговор на материалноправен и процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, но по същество се съдържат оплаквания за неправилност на постановените от въззивния и първоинстанционния съд решения. Поддържа се, че материалноправния въпрос от значение за спора е за наличие и установяване законоустановените предпоставки за валидно упражняване правото на разваляне на договор в съответствие с чл.87, ал.2 ЗЗД , а процесуалноправния е за наличие и установяване на законоустановените предпоставки за приложението на чл.142, ал.2 ГПК, като тези въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
С оглед установените обстоятелства по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира,че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса кои са законоустановените предпоставки за валидно упражняване правото на разваляне на договор с оглед разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД има трайно установена практика, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 30.01.2012г. по гр.д.№116/2011г. ІІт.о. на ВКС. В същата се приема, че правното действие на волеизявлението за разваляне на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна на длъжника. В разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. Когато се касае за безполезност на изпълнението, то трябва да е настъпило в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Именно съобразвайки се с нея въззивният съд е приел, че договорът е развален, тъй като поради забава изпълнението е станало безполезно за кредитора. Съществуващата практика не е неправилна, поради което не се налага същата да бъде изменена. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение би бил от значениеза развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесният случай обаче, никъде в изложението на жалбоподателя не се правят твърдения в тези три насоки, поради което не се констатира да е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по процесуалния въпрос за установяване на законоустановените предпоставки за приложението на чл.142, ал.2 ГПК. Този въпрос не е от значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съд. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение визирани в разпоредбата на чл.281, т.3 ГПК, каквото именно е соченото от жалбоподателя. Изялвлението на жалбоподателя в изложението не може да се квалифицира като конкретен процесуален въпрос от по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за спора, какъвто е конкретния случай, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не допуска касационно обжалване на решение от 15.03.2011г. по гр.д.№883/2010г. на Апелативен съд София, на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: