7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 19.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 477 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. М. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Иванова З. срещу решение № 192 от 04.02.2011г. по гр. дело № 735/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което е потвърдено решение от 16.06.2010г. по гр. дело № 446/2009г. на Благоевградски окръжен съд, с което К. М. А. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 82 180 лв., представляваща платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 06509024901/20.01.2009г. за настъпили в резултат на причинено от ответника пътно-транспортно произшествие на 21.02.2009г. на ГП Е-79 и сумата 4 737,20 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: въпросът за наличието на съпричиняване на щетите при осъществяване на процесното ПТП от страна на двамата водачи на МПС – в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2001г. на ВКС, ОСГК няма произнасяне по този въпрос; въпросът за допустимостта на поисканата и отказана от първоинстанционния съд допълнителна експертиза – противоречие с т. 10 от горепосоченото тълкувателно решение; въпросът за допустимостта на иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, за наличието на процесуална легитимация на ответника, непроизнасянето от въззивния съд по въпроса за неправилния отказ на първоинстанционния съд да изиска материали от образуваното пред ОДП Б. наказателно производство и въпросът за допускане на допълнителна автотехническа експертиза са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение да липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има непротиворечива съдебна практика и съдът е обсъдил събраните доказателства, въз основа на които е приел за неоснователно възражението за съпричиняване, а по отношение на искането за допълнителна експертиза не е налице хипотезата на чл. 201 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради това, че разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ е ясна, не предизвиква проблеми при тълкуването и прилагането й и е налице непротиворечива съдебна практика. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 21.02.2009г. около 16.25 часа на ПП-1-79 по посока Б. – С. при отбивката за [населено място] при управление на лек автомобил „Рено“ с ДК № СА 3375, собственост на [фирма], с концентрация на алкохол в кръвта 1,80 промила К. М. А., извършвайки маневра ляв завой в посока [населено място], е отнел предимството на попътно движещия се в посока [населено място] л. а. „Фолксваген“, модел „Туарег“, собственост на „Крайбург България“, застрахован в [фирма] по застраховка Автокаско. Въз основа на заключението на автотехническата експертиза е установена причината за настъпилото ПТП, а именно предприемането от ответника на маневра завой наляво по черен път, без на мястото да има знак за включване, в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Решаващият съдебен състав е направил извод, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ: валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен деликт от застрахованото лице, наличие на алкохол в кръвта му с концентрация над допустимата норма, плащане на застрахователното обезщетение от ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователя по застраховка Автокаско, който преди това го е платил на собственика на повредения лек автомобил.
Възражението на ответника, че не е застраховано лице по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, е прието за неоснователно, поради това, че ответникът е ползвал моторното превозно средство на законно основание, тъй като е бил упълномощен надлежно от собственика с конклудентни действия да управлява МПС. Направен е извод за неоснователност и на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид липсата на данни за скоростта на движещите се моторни превозни средства към момента на ПТП, както и за наличие на обективно поведение от водача на увреденото МПС, довело до настъпване на вредоносния резултат.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Не са налице обаче останалите предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите за наличието на съпричиняване на щетите при осъществяване на процесното ПТП от страна на двамата водачи на МПС и задължението на съда да се произнесе по всички своевременно инвокирани от ответника възражения не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Решението не е постановено в противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, тъй като решаващият съдебен състав е обсъдил събраните доказателства във връзка с възражението на ответника по иска по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на управляващия увреденото МПС водач и е приел, че същото е неоснователно.
Постоянна и задължителна е практиката на ВС и ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. и решение № 45/15.04.2009г. по т. дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение, последното постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В съответствие с постоянната и задължителна практика на ВС и ВКС въззивната инстанция е обсъдила фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнала до извода за неоснователност на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид липсата на данни за скоростта на движещите се моторни превозни средства към момента на ПТП, както и за наличие на обективно поведение от водача на увреденото МПС, довело до настъпване на вредоносния резултат.
Въпросът за допустимостта на допълнителна експертиза, която е поискана и отказана от първоинстанционния съд, не е решен в противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по дело № 1/2001г. на ВКС, ОСГК. Ако заключението е непълно, не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса или се налага изясняване на други факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания, съдът поставя допълнителна задача на вещото лице или ако прецени, че вещото лице не може да се справи с поставената задача, определя друго вещо лице. Предпоставка за допускане на допълнително заключение е преценката, че първоначалното заключение е непълно или неясно, която преценка е резултат от проверката на доказателствата, извършена от решаващия съд. В конкретния случай допълнително заключение не се е налагало да бъде допуснато, тъй като в първоначалното заключение на съдебната автотехническа експертиза вещото лице е отговорило на поставените му въпроси с оглед събраните доказателства и проверените документи, заключението е пълно и ясно, а заявеното пред първоинстанционния съд искане е било вещото лице да отговори на същите въпроси след справка по воденото срещу К. М. А. наказателно дело. Налице е постоянна съдебна практика, съгласно която събраните в досъдебното производство доказателства не могат да се ползват в гражданското съдопроизводство, като съдът, разглеждащ гражданско правните последици от конкретното деяние е длъжен да зачете влязлата в сила присъда, която има задължителна сила относно това дали деянието е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен /чл. 300 ГПК/ – решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009г. на ВКС, II TO, решенвие № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010г. на ВКС, І ТО, решение № 150/22.11.2011 г. по т. д. № 1147/2010г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010г. на ВКС, ІІ ТО и решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ІІ ТО. От една страна, в конкретния случай такава присъда не е представена по делото, а от друга страна, нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство касаторът е посочил кои доказателства от наказателното производство са относими и необходими, които следва да бъдат проверени от вещото лице. Поради изложените съображения въпросът за недопускане на допълнителната експертиза не е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид наличието на трайноустановена съдебна практика по въпроса за допускане на допълнителна съдебна експертиза, която не се налага да бъде променяна, не е осъществена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По отношение на останалите въпроси за допустимостта на иска по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, за наличието на процесуална легитимация на ответника и непроизнасянето от въззивния съд по въпроса за отказа на първоинстанционния съд да изиска материали от образуваното пред ОДП Б. наказателно производство касаторът поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Налице е постоянна практика на ВС и ВКС, съгласно която процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Въпросът за материалноправната легитимация на ответника по иска с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ зависи от доказаните по делото факти и обстоятелства във връзка с предвиденото в посочената правна норма основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение. Въззивната инстанция, след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно ответникът е застраховано лице, причинил е ПТП, управлявайки моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, застрахователят е платил дължимото застрахователно обезщетение.
Възражението за недопустимост, респективно неоснователност на иска се дължи на буквалния прочит на чл. 274, ал. 1 КЗ и позоваването от страна на касатора на термина „застрахован“ извън контекста и характеристиката на регресното право на застрахователя и отговорността на застрахования, игнорирайки разпоредбата на чл. 257, ал. 2 КЗ. Регресното право на застрахователя срещу застрахованото лице възниква с плащане на застрахователното обезщетение, а застраховано лице е освен собственикът на моторното превозно средство , за което е налице валидно сключен застрахователен договор, също и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В практиката на ВКС последователно се приема, че упълномощеното лице да ползва съответното МПС го ползва на законно основание, като не е необходимо упълномощаването на водача за управление на автомобила да е винаги изрично, а може да бъде извършено и с конклудентни действия с предаване на ключовете на автомобила, регистрационния талон и застрахователната полица – решение № 13/01.03.2010 г. по т. д. № 481/2009г. на ВКС, I TO, решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009г. на ВКС, IІ TO, решение № 137/03.11.2009 г. по т. д. № 350/2009г. на ВКС, I TO, решение № 156/25.01.2010 г. по т. д. № 393/2009г. на ВКС, I TO, решение № 148/24.11.2009 г. по т. д. № 167/2009г. на ВКС, I TO, решение № 139/07.10.2009 г. по т. д. № 405/2009г. на ВКС, IІ TO, решение № 62/03.05.2010 г. по т. д. № 777/2009г. на ВКС, I TO, решение № 122/25.10.2010 г. по т. д. № 1057/2009г. на ВКС, I TO и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК. При постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд се е съобразил с постоянната съдебна практика на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 1 570,20 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192 от 04.02.2011г. по гр. дело № 735/2010г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
ОСЪЖДА К. М. А. от [населено място], [улица], вх. А, ап. 9 да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 1 570,20 лв. /хиляда петстотин и седемдесет лева и двадесет стотинки/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.