3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 02.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ИВАНОВА
Членове: О. К.
В. А.
изслуша докладваното от съдията В. А. ч.гр.д. № 1677/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Т. Г., подадена от адв. М. С., против определение № 219 от 07. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 123/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7858 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5075/2015 г. на Бургаския районен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима /просрочена/, подадена от К. Т. Г. молба по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 12984 от 12. 08. 2016 г. по гр. д. № 5075/2015 г. на БРС в частта за разноските. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 2 ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба И. К. И., чрез адв. Т. Т., изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице сочените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от окръжния съд определение.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима /просрочена/, подадената от К. Г. молба по чл. 248 ГПК, за изменение на решението на районния съд в частта за разноските, съставът на окръжния съд е приел, че молбата е подадена след установения в алинея първа на цитираната норма срок, тъй като препис от решението и съобщението за възможността и сроковете за обжалването му, са връчени на частния жалбоподател на 30. 08. 2016 г., чрез адв. М. П., упълномощена да го представлява по делото до приключването му пред всички инстанции, а молбата по чл. 248 ГПК е подадена от ищеца, чрез адв. С., упълномощена да го представлява по предявения в същото производство насрещен иск, на 18. 10. 2016 г., след срока за обжалване на решението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят два въпроса, първият от които е процесуалноправен и е свързан с приложението на чл. 39 ГПК – при наличие на упълномощен от страна по делото адвокат, надлежно ли е връчването на съдебни книжа, извършено лично на страната, а не на упълномощен от нея процесуален представител. Твърди се, че приетото по този въпрос противоречи на решение № 292 от 13. 10. 2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и на определение № 157 от 3. 04. 2015 г. по ч. гр. д. № 1059/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на определение № 301 от 19. 06. 2015 г. по ч. гр. д. № 1815/2015 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Така твърдяното противоречие не е налице. В цитираните по-горе решение и определения се приема, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника, както и, че при наличието на упълномощен адвокат, връчването на адреса на страната, а не на пълномощника й, е в нарушение на чл. 39, ал. 1 ГПК и следва да се прецени за нередовно. В съответствие с така формираната задължителна съдебна практика е изводът на въззивния съд, че извършеното на 30. 08. 2016 г., на адв. М. П., Б., с адрес [населено място], [улица], ет. 3, връчване на препис от постановеното първоинстанционно решение, с указания за възможността и сроковете за обжалването му, е редовно, в съответствие с чл. 39 ГПК. На първо място, това връчване е извършено на посочения в исковата молба „съдебен адрес за получаване на призовки и съобщения“ – [населено място], [улица], ет. 3, адв. М. П., Б.. На следващо място, адв. М. П. е била упълномощена да представлява ищеца в производството по гр. д. № 5075/2015 г. на БРС до приключването му пред всички съдебни инстанции, която представителна власт не е отпаднала с факта на упълномощаването на адв. С. да представлява К. Г. по предявения срещу него, от ответницата по първоначалния иск И. И., насрещен иск.
Вторият поставен въпрос /дали в хипотезата на двама упълномощени адвокати, от които единият е упълномощен за защита по насрещния иск, е допустимо присъждане на разноски, направени за заплащане на адвокатски възнаграждения и на двамата адвокати/ касае основателността, а не допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява неотносим към процесуалния спор, предмет на делото.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното определение и преценка на правилността му.
Въпросът за отговорността за разноските в настоящото производство ще следва да се реши с приключващия делото съдебен акт и според изхода му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 219 от 07. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 123/2017 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7858 от 13. 12. 2016 г. по гр. д. № 5075/2015 г. на Бургаския районен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима /просрочена/, подадена от К. Т. Г. молба по чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 12984 от 12. 08. 2016 г. по гр. д. № 5075/2015 г. на БРС в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: