О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр.София, 20.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4199 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура против решение № 1833 от 25.07.2017 г., постановено по в. гр. д. №1043 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение ХII въззивен състав, с което е потвърдено решение № 9096 от 15.12.2016 г. по гр. д.№11378 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Първо отделение, седми състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на К. Б. М. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което наказателното производство е прекратено.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК/ редакция преди изменението с Д.В., бр.86/2017 г./. Счита, че по въпроса за определяне на неимуществените вреди по справедливост, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, въззивното решение не съответства на т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., а освен това е налице и противоречива съдебна практика, цитирана в изложението. Смята, че решението противоречи също на т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК, защото твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди.
Ответникът по касационната жалба К. Б. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като оспорва жалбите и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Прокуратурата на Република България е повдигнала и поддържала срещу К. Б. М. обвинение за получени подкупи в качеството му на длъжностно лице/полицай/ за периода от 27.09.2011 г. до 20.11.2014 г., когато е прекратено досъдебното производство. След това К. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на 50 000 лв. обезщетение за причинените му от наказателното преследване неимуществени вреди. В исковата молба той е посочил, че е бил задържан под стража за 72 часа като мярка за неотклонение, а след това му е била наложена парична гаранция в размер на 3 000 лв. Заявил е, че е преживял тежко обвинението, изпитвал притеснение и страх, затворил се в себе си. След като обвинението се разчуло, загубил част от приятелите си и изпаднал в депресия. Било увредено доброто му име, самочувствието, достойнството и професионалният му авторитет на честен служител, който преди това е отказал подкуп от 10 000 лв. и е бил многократно награждаван за безупречна и честна служба. Бил третиран като престъпник, а органите на Прокуратурата са разпространили по всички медии твърдението, че е извършил престъпление, без да се изчака приключването на досъдебното производство и произнасянето на съда.
Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е определил 8 000 лв. обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, а въззивният съд е потвърдил този размер. Съдилищата са взели предвид, че е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление-подкуп, извършен от лице, заемащо отговорно служебно положение-полицейски орган, което се наказва с три до десет години лишаване от свобода, глоба от 20 000 лв. и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. Отчели са продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда, както и обстоятелството, че обвинението е свързано с дейността на ищеца като служител на МВР, което непоправимо е накърнило доброто му име и професионалния му авторитет. Съобразена е била също широката обществена разгласа на обвинението, която е предизвикала социално отчуждение, влошаване на отношенията на ищеца със семейството и приятелите. Второинстанционният съд не се е задоволил да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, а е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд съдържат достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова въззивното решение съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК указания. Всички посочени от второинстанционния съд критерии относно размера на неимуществените вреди са доказани, меродавни и отговарят на утвърдената съдебна практика. Най-значимите обстоятелства, обуславящи размера на неимуществените вреди, са, че обвинението е било свързано със сферата на професионалната реализация на ищеца и че е било широко публично разгласено.
Няма причина да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/редакция преди изменението с Д.В., бр.86/2017 г./ въз основа на цитираната от касатора съдебна практика. Нито едно от решенията не касае случай, при който обвинението засяга сферата на професионалната реализация на ищеца. Намаляването на обезщетенията за неимуществени вреди посредством тези решения на ВКС е постановено поради несъобразяване на съдилищата с някои от относимите обстоятелства. В решение № 358 от 6.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС обезщетението е намалено от 10 000 лв. на 4 000 лв. поради разумния срок на наказателното производство, малкия обем на процесуалните действия, наложената най-лека мярка за неотклонение и недоказаността на обстоятелството, че обвинението е рефлектирало върху социалния живот на ищеца. В решение № 57 от 9.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на Четвърто Г.О. на ВКС въззивният съд не е взел предвид тежестта на обвинението, мярката за неотклонение и обстоятелството, че макар и несъставомерни, осъществените от ищеца действия се явяват обществено укорими. Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г. на Трето Г.О. на ВКС се отнася за присъдено от въззивния съд прекомерно високо обезщетение в сравнение със съществуващите обществено-икономически условия. Всички тези случаи напълно се различават по своя фактически състав от настоящия казус.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1833 от 25.07.2017 г., постановено по в. гр. д. №1043 по описа за 2017 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение ХII въззивен състав, с което е потвърдено решение № 9096 от 15.12.2016 г. по гр. д.№11378 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, Първо отделение, седми състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на К. Б. М. сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което наказателното производство е прекратено.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: