2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 21.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1219/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. К. А. от[населено място] против решение от 04.06.2010г. на Окръжен съд Монтана,постановено по гр.д.№2/2010г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че:
”Решението в обжалваната му част противоречи на практиката на ВКС.Основният обект на жалбата ни е отказа на съда да приеме одобрените със заповед на административния орган К. на Община с.Г.Д.,двата проекта за разделянето на два от поземлените имоти предмет на делбеното производство.Своето негативно становище състава е ангажирал,в резулатат на неправилно тълкуване на член 201 ал.3 от ЗУТ” и „което становище противоречи на константната практика на ВКС,някои от които решения прилагам с изложението.”По-нататък в изложението се развиват съображения и становища от касатора, във връзка с целта на делбения процес и по отношение приложението на член 288 ал.3 от ГПК в процесния случай,както и фактология по делото,свързана с това,какво е установено в процеса в тази връзка.
Ответниците по касационната жалба Н. В. А.,Н. К. А.-Т. и А. К. А.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
Видно от горепосоченото съдържание на депозираното от касатора изложение,в същото липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на делото и който е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като ВКС не е задължен да го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Очевидно в изложението на касатора се правят изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които се сочи и прилага съдебна практика на ВКС,но не основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на член 280 ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване а решение от 04.06.2010г. на Окръжен съд-Монтана,постановено по гр.д.№2/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: