О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София, 27.09.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2976/2016 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], общ. Б., представлявано от А. И., чрез пълномощника му адв. М. С., против въззивното определение от 28.03.2016 год. по ч. гр. д. № 86/2016 год. на Окръжен съд – Монтана. С него е оставена без уважение частната жалба на дружеството против първоинстанционното определение от 10.12.2015 год. по гр. д. № 70088/2015 год. на районния съд – Монтана, с което е прекратено производството по предявения от него срещу Министерство на земеделието и храните /МЗХ/ и ОбСЗ-Бойчиновци иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като недопустимо.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му.
Ответниците по частната жалба – МЗХ и ОбСЗ-гр. Бойчиновци оспорват наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, респ. основателността на частната жалба, по изложените в постъпилите писмени отговори съображения.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави без уважение подадената от ищеца срещу прекратителното определение на районния съд частна жалба, въззивният съд приел, че с оглед незавършена процедура по отстраняване на явна фактическа грешка в картата на възстановената собственост, съгласно чл. 26 ППЗСПЗЗ липсва оспорване на притежаваното от ищеца право на собственост, което да е предмет на защита с предявения от него срещу ответниците отрицателен установителен иск. Поради това приел извода на първоинстанционния съд за неговата недопустимост за правилен. Позовал се е на данните в приетото заключение на техническата експертиза за заснемането на обект „Стопански двор” в [населено място], обл. М., протокол за приемане на плана на новобразуваните имоти от комисия към ОблД ”Земеделие”, [населено място] и наличието на заповед за одобряването му, като процедурата по отстраняване на констатираната явна фактическа грешка в КЗС съгласно чл. 26 ППЗСПЗЗ не е завършена.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси, свързани с дейността на въззивния съд и задължението му да разгледа и обсъди всички доводи и възражения, като се позовава на ППВС № 1/53 год. и Р № 57 от 2.03.2011 год. по гр. д. № 1416/2010 год. ІІ г. о. на ВКС, и излага съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск за собственост и конкретно за наличието на правен интерес от предявяването му и при възможност за ищеца да предяви положителен установителен иск за защита на правото си с оглед избора му от защита чрез отричане претендираното от ответника право. Жалбоподателят се позовава и на противоречие на обжалваното въззивно определение с разясненията в ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, обосноваващо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по този процесуалноправен въпрос.
Поставените процесуалноправни въпроси са неотносими към обуславящото съображение за извода на въззивния съд за недопустимост на предявения отрицателен иск, изразяващо се в липсата на завършена процедура по отстраняване на констатираната явна фактическа грешка в КВС в землището на [населено място], при която с нанасянето на конкретния имот на ответника ще възникне и предмета на спора между страните. При данните по делото за незавършена процедура по чл. 26 ППЗСПЗЗ съдът е приел недопустимостта на производството поради липсата на спор към настоящия момент. Макар и да е посочил предпоставката за възникване на правния интерес за предявяването на отрицателния установителен иск, съображението на съда е липсата на оспорване от страна на ответника на притежаваното от ищеца право с оглед незавършената процедура по отстраняване на явната фактическа грешка.
От данните по делото е видно, че в КВС е констатирана ЯФГ, като част от стопанския двор, застроена със сгради, е възстановена с решение от 1995 год. на праводателя на ищцовото дружество по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Тези части от стопанския двор, съгласно чл. 45, ал. 3, вр. с чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, са предмет на план на новобразувани имоти, като за част от тях такива са приети със заповед 272/20.08.2003 год./представена по делото/ и друга такава с № 70/26.09.2005 год., цитирана в констативния протокол от 14.12.2005 год. по чл. 26, ал. 10 ППЗСПЗЗ за констатиране на ЯФГ по смисъла на чл. 26, ал. 2. Следователно, касае се за процедура по отстраняване на явна фактическа грешка в картата на възстановената собственост по съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, предвидена в чл. 26 ППЗСПЗЗ, която не е завършена с оглед липсата на издадена заповед по чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ на министъра на земеделието и храните, която подлежи на обжалване, каквато възможност е предвидена и за решението на ОбСЗ по ал. 15 по реда на АПК. Действително, законът в чл. 26, ал. 16, изр. 2 ППЗСПЗЗ посочва, че при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред, какъвто в случая с оглед незавършената процедура не е налице, за да е предмет на предявения иск. Това е решаващият мотив на въззивния съд, за да приеме производството по него за недопустимо, поради което и с оглед неотносимостта на поставените в изложението на касатора правни въпроси обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Същите не са обусловили направения в него извод, и сочената съдебна практика се явява неотносима в случая.
Водим от горното настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 28.03.2016 год. по ч. гр. д. № 86/2016 год. на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: