О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 28.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1041 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община] против решение № 186 от 30.10.2015г. по гр.д.№ 443/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 886/20.05.2015 г. по гр.д.№ 3389/2014г. на Окръжен съд-Пловдив. С последното е отхвърлен иска на Общината против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството да се признае за установено, че Общината е собственик на основание пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА и чл.2, ал.1 т.6 ЗОС на 2841/3790 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.520.1015, целия с площ 3719, находящ се в [населено място], на [улица], ведно с построената в него триетажна масивна сграда с идентификатор 56784.520.1015.1, със застроена площ 516 кв.м., а по документ за собственост – 509 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА, респективно чл.2, ал.1 т.6 ЗОС и за необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата са формулирани три въпроса: 1. кой е началния момент, към който следва да се преценяват предпоставките на пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА, 2. какъв е характера на обектите, станали общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА и за разграничението им от обектите-държавна собственост, 3. относно характера на актовете за държавна собственост – имат ли удостоверителен характер. По тези въпроси се твърди противоречие на въззивното решение с посочена съдебна практика.
Държавата, представлявана от областен управител, упълномощен от министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва жалбата, позовава се на чл. 10, ал.2 от Закона за народната просвета и това, че имота е актуван като държавен и е предоставен за ползване от държавно училище Професионална гимназия по битова техника – П. и това обстоятелство не е променяно нито по документи, нито фактически. В същия смисъл становище изразява и третото лице-помагач Професионална гимназия по битова техника – П..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения положителен установителен иск за собственост е установено следното: Процесният имот е актуван за държавен с акт за държавна собственост № 1113/1951г. като стар държавен имот и е бил предоставен за използване от смесено средно училище според отразеното в акта. Като бивш собственик е посочено училище „Й. Г.”. Със заповед на министъра на просвещението и културата от 1963г. т.24 Професионално техническо училище по електротехника и задължава окръжните народни съвети да осигурят помещения за класни стаи и работилници за новите училища. Професионалното училище е било настанено първоначално в три сгради на различни адреси, една от които е в процесния имот. През 1985г. Министерството на народната просвета прави искане за включване на професионалното училище в плана за изграждане на материална база. С протокол от 09.04.1987г. от среща за проблемите на образованието с участието на зам.председател на ИК на Г., зам.председател на ИК на ОбНС и други органи е взето решение от учебната 1987/1988г. да се осигури терен и финансиране за разширение на С. „М.” на базата на НУ „Й. Г.”, да се осигурят средства за проектиране строителството на С. и за новата база на училище „Й. Г.”, което да се премести в освободената сграда на техникума. Одобрен е проект и той е изпълнен. По плана от 1994г. парцел ІV е отреден за училище и е записан в разписната книга на С. по електротехника на основание отразеното в акта за държавна собственост от 1951г. С. „М.” сега професионална гимназия по битова техника е действащо държавно училище според писмо № 288/2 от 23.12.2000 г. По делото не е спорно, че и фактически процесния имот се ползва от това държавно училище. [община] е съставила и акт за общинска собственост –публична на основание чл.2, ал.1 т.6 ЗОС и протокол № 6 от 01.04.1997г. на общински съвет П. – от 1991г. имота да се счита общинска собственост. Общината е поискала отмяна на акта за държавна собственост от областния управител, но е отказано поради липса на основания за това, тъй като имота продължава да се ползва от държавно училище и на основание чл. 10, ал.2 ЗНП е със статут на публична държавна собственост и предвид становището на министъра на образованието и науката.
При тези доказателства, въззивния съд е приел, че иска правилно е отхвърлен от първата инстанция, тъй като не са били налице основанията на пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА за преминаване на поцесния имот от държавата на общината, защото той и по силата на изрично предоставяне и фактически се ползва от държавно училище и по силата на закона – чл. 10, ал.2 и ал.6 ЗНП е публична държавна собственост. Допълнено е, че основния ремонт и преустройство на сградата е станало с държавни средства.
Първият поставен въпрос – кой е началния момент, към който следва да се преценяват предпоставките на пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА е ирелевантен за спора. Тази норма влиза в сила на 19.09.1991г., но към този момент имота вече е бил предоставен за ползване от държавното училище и е постановено общинското училище да се премести в друга сграда. Действието на закона във времето не намира отклонения от общите принципи, заложени в Закона за нормативните актове. Особености има при действието на пар..7, ал.2 ЗМСМА, но тя не намира приложение, тъй като училището не е търговско дружество, фирма, или предприятие. Затова са неприложими представените от касатора решения, касаещи приложението на този текст във връзка с чл. 17а ЗППДОП /отм/ Поради неотносимостта на този въпрос към спора не се допуска касационно обжалване.
Вторият въпрос – какъв е характера на обектите, станали общинска собственост на основание пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА и за разграничението им от обектите-държавна собственост, е относим към предмета на иска. Този въпрос обаче е разрешен в съответствие със съдебната практика, според която критерий за отделянето на общинската собственост от държавната са: за какво се ползва имота, какво е предназначението му, и кой субект го ползва към момента на влизане в сила на пар.7 ЗМСМА през 1991г., като имотите, които са предоставени за ползване на държавни учреждения и държавни юридически лица, в това число и държавни училища не приминават в собственост на общините. /В този смисъл виж Решение № 205 от 8.07.1999 г. на ВКС по гр. д. № 64/99 г., 5-членен с-в, докладчик съдия Р. Я., Р № 1114/20.01.2009 г. по гр. д. № 4559/07 г. на I гр. о. Р № 1155/15.02.2009 г. по гр. д. № 2304/2007 г. I гр. о., Р № 567/25.06.2009 г. по гр. д. № 4455/2007 г. IV гр. о. и Р № 205/08.07.1999 г. по гр. д. № 64/1999 г., Р № 97/25.02.2010г. по гр.д.№ 99/2009г. № І гр.о. Възивното решение е съобразено с тази съдебна практика, поради което няма основание за допускане до касация.
По третия въпрос относно характера на актовете за държавна собственост и имат ли те удостоверителен характер, съдебната практика без противоречие и в съответствие с чл. 5, ал.3 ЗДС и чл.5, ал.2 ЗОС приема, че тези актове както и актовете за общинска собственост нямат правопораждащо значение. Те са официални документи, които удостоверяват правото на собственост на държавата, респективно на общината, но ако е налице основание за възникване на това право, акта не създава права. В случая и двете страни представят актове за държавна, респективно за общинска собственост и всяка страна оспорва съставеният акт от другата. От това, че общината е съставила акт за общинска собственост не следва, че е възникнало правото на собственост за нея. Процесният имот е публична държавна собственост по силата на закона – чл. 10, ал.2 във вр. с ал.6 ЗНП поради това, че е предоставен и се ползва от държавно училище, поради което не е настъпило основанието, предвидено в пар.7, ал.1 т.6 ЗМСМА, респективно чл.2, ал.1 т.6 ЗОС. Цитираната по-горе съдебна практика е в този смисъл и въззивното решение е съобразено с нея. Затова не се допуска касационно обжалване и по третият въпрос.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 186 от 30.10.2015г. по гр.д.№ 443/2015г. на Пловдивски апелативен съд по касационна жалба, подадена от [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: