3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 190
гр. София 30.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4182/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [община] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 31 от 10.06.2016г. по гр.д.№ 373/2016г.
Ответницата К. К. А. не е подала отговор на касационната жалба.
Бургаският окръжен съд е отменил решението на Несебърския районен съд №201 от 29.12.2015г. по гр.д.№706 /2015г. и е решил делото по същество като е признал за установено по отношение на [община], че К. К. А. е собственик на основание одворяване по ЗТПС на нейния наследодател К. Ж. Д., на следните недвижими имоти, намиращи се в [населено място], [община], на [улица]: 1. Поземлен имот с индентификатор 18469.501.499 с площ 1062 кв.м., урбанизирана територия, „ниско застрояване“ и 2. Поземлен имот с индентификатор 18469.501.500 с площ 662 кв.м., „урбанизирана“ територия, „ниско застрояване“ .
Въззивният съд е приел въз основа на представеното от ищцата К. К. А. извлечение от книгата на оземлените лица, че нейният наследодател е бил оземлен на 12.07.1946г. с 20 дка земи и одворен с 1,6 дка на стойност 16000 лв. като първоначалната вноска от 5% е внесена през 1948г. Платени са четири последователни годишни вноски в периода 1947-1950г. , а през 1955г. са направени още две плащания. Въз основа на строителна линия и ниво от 1948г. е построена жилищна сграда със застроена площ от 41 кв.м. в парцел ІІ, кв.36 по плана на селото [населено място]. При тези доказателства съдът е приел, че приложим по отношение правата на наследодателя на ищцата е ЗТПС /отм./. Земята е следвало да бъде придобита със заплащане на стойността й за период от 20 години – чл.43 от ЗТПС /отм./, за което е следвало да се издаде акт за поземлена собственост от Дирекцията за земята , който има само констативно действие. Позовавайки се на задължителната практика на ВКС, въззивният съд е направил правен извод, че по отношение на процесния имот, който е бил застроен преди 1956 г. , е приложим Законът за опрощаване на задължения към държавата ДВ бр.73/1964 год. , изпълнени са всички законови изисквания за придобиване на собствеността върху земята и не е имало основание за съставяне на акт за общинска собственост. Представеното от [община] удостоверение от 1986г. е обсъдено от съда като е зачетена доказателствената му сила на официален документ само за постройките, а по отношение правното основание за придобиването им, съдът е изложил съображения, че с оглед данните по делото, не е бил приложим Законът за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места.
При тези мотиви на въззивния съд, първите два правни въпроса, формулирани в изложението за допускане на касационното обжалване: „допустими ли са свидетелски показания за установяване на идентичност на процесния имот при поддържано основание за собственост „одворяване” , осъществено по реда на ЗТПС /отм./ и „достатъчни ли са свидетелските показания, за да се приеме, че е налице идентичност на процесния имот с този, с който е одворен наследодателя на ищцата“ не са обуславящи за делото, защото не са изведени от решаващите изводи на съда. Съдът не е направил извод за идентичност на имотите въз основа на свидетелските показания, а е основал изводите си на писмените доказателства по делото. Гласните доказателства са обсъдени единствено с оглед установяване на владение на дворното място, наред с къщата и съпоставка с основанието за придобиване на собствеността по същото време от други лица.
Вторият правен въпрос: „какви като вид и обем косвени доказателства следва да се представят по делото, за да се приеме, че е налице одворяване по реда на ЗТПС /отм./“ не е конкретно и точно формулиран и не може да се доуточни от съдържанието на изложението. В мотивите съдът е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, които, подведени под приложимите правни норми, е приел за достатъчни за да обосноват придобивно основание от наследодателя на ищцата по ЗТПС /отм./, съобразена е и задължителната практика на ВКС, цитирана в решението на въззивния съд, включително и ТР №2/1996 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо без да бъде обосновано твърдението на касатора за изводи на съда въз основа на недостатъчни косвени доказателства, поставеният правен въпрос не може да се определи като обуславящ за делото.
Правният въпрос : „притежава ли обвързваща материална доказателствена сила, удостоверението по чл.4 ЗУПЛЗПДДМ“ също не е обуславящ за делото. По начина, по който е формулиран, подтекстът на въпроса е за задължението на съда да зачете материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. В мотивите на решението изрично е посочено, че документът е официален , но в частта за основанието за придобиване на собствеността, обвързващата доказателствена сила е оборена от останалите писмени доказателства по делото.
С оглед на изложеното, не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 31 от 10.06.2016г. по гр.д.№ 373/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: