Р Е Ш Е Н И Е
№ 190/2009
София, 31.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Златка Русева
Светлана Калинова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1904 от 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.304 ГПК.
Образувано е по молбата на А. у. в България за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд,ІV ГО, постановено на 08.06.2007г. по гр.д. № 475/2006г. Поддържа се,че молителят като наследник по завещание на починалата в хода на производството А. К. Ч. се явява лице,спрямо което решението има сила и тъй като той не е участвувал в производството,това обуславя наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306,ал.1 ГПК.
Неоснователни са наведените от ответниците по молбата С. Е. К. и Е. В. К. доводи,че молбата е недопустима като просрочена. Съгласно разпоредбата на чл.305,т.5 ГПК в хипотезата на чл.304 ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на решението. Не се установява постановеното на 08.06.2007г. решение на ІV ГО на ВКС да е станало известно на молителя преди сочената в молбата дата,поради което настоящият състав приема,че същата е подадена своевременно и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Молбата за отмяна е неоснователна. Не е налице предвиденото в чл.304 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение.
Съгласно чл.304 ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска и лицето,спрямо което решението има сила,независимо че то не е било страна по делото/чл.216,ал.2 ГПК,аналогичен на чл.172,ал.2 ГПК /отм./,т.е. само ако силата на присъдено нещо на решението му е противопоставима и за него не съществува друга възможност за защита на притежаваните от него права,вкл. чрез предявяване на същия иск или чрез оспорване в друго производство на правата на участвуващите в производството по делото лица. В случая предмет на разглеждане в производството,по което е постановено решението,чиято отмяна се иска са предявени от А. Ч. искове за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Б.,м.”Т”. Анна Ч. е починала на 28.07.2006г. след подаването на касационната жалба срещу постановеното от Софийски градски съд въззивно решение,с което предявените от нея искове за прогласяване нищожността на сключения на 17.11.1997г. договор са отхвърлени като неоснователни. Решението на ВКС,ІV ГО,постановено на 08.06.2007г. по гр.д. №475/2006г.,с което постановеното от СГС решение е оставено в сила,следователно е противопоставимо на правоприемниците на предявилото иска лице,респ. на лица,които основават правата си на извършени от нейните правоприемници действия. От представеното с молбата саморъчно завещание, съставено на 31.10.2001г. се установява,че А. Ч. е извършила приживе разпореждания с имуществата, които притежава за след своята смърт,като по отношение на имота, находящ се в гр. Б.,м.”Т” е заявила,че завещава на Община Б.. Н. е следователно завет на този конкретен имот,който е предмет на разпоредителната сделка,сключена на 17.11.1997г.,с оглед на което следва да се приеме,че по смисъла на чл.120 ГПК/отм./,аналогичен на чл.227 от сега действуващия ГПК,правоприемник на правата на починалата в хода на производството А. Ч. е лицето,в чиято полза е извършено конкретното частно завещателно разпореждане. По отношение на А. у. в България,на когото А. Ч. в съставеното на 31.10.2001г. завещание е изразила воля,че завещава цялото си останало имущество извън разпореденото с конкретните завещателни разпореждания,не може да се приеме,че се явява правоприемник на правата на завещателката върху този имот. Не може да бъде споделена и тезата,че като ползуващо се от завещателното разпореждане за други имущества,различни от процесния имот лице А. у. в България има качеството необходим другар на С. Община,респ. на конституирания в производството по делото наследник по закон на А. Ч. по смисъла на чл.216,ал.2 от сега действуващия ГПК,аналогичен на чл.172,ал.2 ГПК/отм./,тъй като именно с оглед на обстоятелството,че извършеното в полза на Община Б. частно завещателно разпореждане,касаещо имотите,предмет на сключения на 17.11.1997г. договор е изключена възможността за съвместната им процесуалноправна,респ. материалноправна легитимация, освен ако не се установи недействителност на завещателното разпореждане,извършено в полза на Община Б.. П. спор обаче не би могъл да бъде разрешен в производството пред ВКС,поради което дори постановеното на 08.02007г. по гр.д. №475/2006г. решение да бъде отменено молителят не би могъл да вземе участие в производството по делото,тъй като не се легитимира като правоприемник на починалия касатор. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството,че дори предявеният от А. Ч. иск да беше уважен,правото на собственост върху имотите,находящи се в гр. Б.,м.”Т” не биха преминали в патримониума на А. у. в България и в този смисъл също не може да се приеме,че молителят има качеството лице, спрямо което решението има сила по смисъла на чл.304 ГПК. Както вече беше отбелязано молителят би разполагал със самостоятелни права върху тези имоти само ако правата на Община Б. като заветник бъдат отречени,доказателства за което по делото не са представени. Поради тези съображения за неоснователни следва да се приемат и доводите на молителя,че неучастието му в производството накърнява негови признати от закона права. Обстоятелството пък че в производството по делото на мястото на починалата А. Ч. е конституиран наследникът й по закон Л. Б. ,а не Община Б. не следва да се обсъжда,тъй като е ирелевантно за правата на молителя.
Не е налице предвиденото в чл.304 ГПК основание за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. универсисет в България за отмяна на основание чл.304 ГПК на решение №597, постановено на 08.06.2007г. по гр.д. №475/2006г. по описа на ВКС,ІV ГО.
Председател:
Членове: