О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 04.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 859 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 35 от 07.05.2012г. по въззивно търговско дело № 100/2012г. на Бургаския апелативен съд, ТК.
Апелативният съд е потвърдил решението на Бургаския ОС по т.д.№ 680/2010г. за отхвърлянето на предявения от касатора иск с правно основание чл.422 ГПК- за признаване за установено, че ответниците [фирма], [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ и [фирма], [населено място] дължат солидарно на [фирма] сумата 19 496.20 евро по запис на заповед, издаден на 03.12.2007г., за която е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът счита, че съдът неправилно е определил тежестта за доказване на оспорени документи, тъй като на него – в качеството му на поемател по запис на заповед е вменено задължението да представи оригиналите на пълномощни с които издателят и авалистът на записа са учредили представителна власт на лицето, подписало ценната книга от името на тези задължени лица. Във връзка с наличието на това твърдение за касиране на решението поставя процесуалноправният въпрос: Може ли съдът да изключи от доказателствения материал по делото, на основание чл.183 ГПК писмено доказателство, изхождащо от едната страна, след като другата страна е задължена да го представи в оригинал, и да постанови решението си изцяло на база изключения документ. Касаторът счита, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като по този въпрос липсва съдебна практика и той е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- допълнително основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед твърдението в касационната жалба за незаконосъобразност на мотивите на въззивния съд, който обсъждал фактът, че ищецът по иск по чл.422 ГПК по повод на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК не се позовава на каузалните правоотношения, касаторът формулира и втори процесуално правен въпрос, разрешен според него в противоречие практиката на ВКС-основание за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК-Решение № 102 от 25.07.2011г. по т.д. № 672/2010г. на ІІ т.о., Решение № 108 от 22.07.2011г. по т.д. № 813/2010г. на ІІ т.о.: при положение, че възраженията на ответниците в първоинстанционното производство са само и единствено във връзка със записа на заповед- въведени са само абсолютни менителнични възражения, може ли същата страна в хода на въззивното производство да се позовава на каузалните правоотношения и да навежда нови възражения, и следва ли въззивният съд да ги обсъди и да ги вземе предвид при постановяване на решението си.
Отговор на касационната жалба от насрещните страни в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
Касационната жалба като подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна е процесуално допустима.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан с прилагането по делото на документ в заверен от страната препис, непредставянето на оригинала на документа при поискване и последицата на чл.183,изр.последно ГПК.
Документите- пълномощно с нотариална заверка на подписа от 04.12.2007г. и пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.03.2007г. са представени от касатора в заверени от него преписи с молба от 03.11.2011г., като още в съдебното заседание на 27.10.2011г. насрещната страна е поискала, ако тези пълномощни бъдат депозирани като доказателства, да бъдат представени оригиналите на документите. В съдебното заседание на 01.12.2011г. чрез процесуалният си представител ищецът е посочил, че не разполага с оригиналите. С оглед на това и направеното възражение на насрещната страна и без противопоставяне на касатора, който не е искал събиране на други доказателства, на основание чл.183 ГПК съдът е изключил преписите от доказателствата по делото.
С оглед на изложеното, поставеният от касатора въпрос не е правен, въпросът е фактологично формулиран и отговорът му е свързан с определени факти и процесуални действия, релевантни за конкретния казус. Значението на поставения въпрос следва да се определя от правните аргументи на съда по същество и с оглед съобразяването им с практиката и закона, а не с оглед развитието на конкретния спор по изключването на преписа от доказателствата при непредставяне на оригинала.
Извън горното не съответства на мотивите на въззивния съд твърдението на касатора, че съдът постановил решението си на база изключените документи. Решаващите изводи на съда са основани на неустановяването в процеса от страна на поемателя, че записите са подписани от законния представител на издателя, съответно авалиста и недоказване на оспорената от насрещната страна надлежна представителна власт на лицето, подписало ценната книга от името на задължените лица. Изключените по реда на чл.183 ГПК две пълномощни са коментирани само в контекста на непредставяне на надлежни доказателства от страна на ищеца-поемател за това, че лицето, което е подписало записите е имало учредена представителна власт от името на издателя и авалиста.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване и по втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос.
Въззивният съд не се е произнасял по въпрос, който се сочи като предмет на това произнасяне. Бургаският АС не обсъждал каузалното правоотношение между страните и не е излагал мотиви по съществото на това правоотношение; на него никоя от страните по спора не се е позовала. В решението е прието, че след като ищецът не е въвел в предмета на спора по иск по чл.422 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК каузалното правоотношение, той следва да установи действителността на абстрактната сделка, по която ответникът е правил само абсолютни менителнични възражения. Приел е че предмета по спора обхваща и се ограничава до установяването на представителната власт на лицето, положило подпис под ценната книга, при безспорния факт, че тя не съдържа подпис на законния представител на задължените лица.
В този смисъл постановеното решение не е и в отклонение от цитираната практика на ВКС по чл.280,ал.1,т.1 ГПК: в приложеното Решение № 108 от 22.07.2011г. по т.д.№ 813/2010г. на ІІ т.о. е прието, че след като нито ищецът, нито ответникът твърдят, респ. не установяват наличие на каузално правоотношение, осъществяваната от решаващия съд проверка на вземането, предмет на записите на заповед, следва са се ограничи само в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични възражения. С Решение № 102 от 25.07.2011 по т.д.№ 672/2010г. на ІІ т.о.е прието, че в хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът следва да установи съществуването на вземането, факта от който то произтича, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането; при направено от ответника в производство по чл.422 ГПК възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаването изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът- погасяването му.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 35 от 07.05.2012г. по въззивно търговско дело № 100/2012г. на Бургаския апелативен съд, ТК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.