О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
С., 04,03, 2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: НИКОЛА ХИТРОВ
Членове: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от председателя Никола Хитров
ч.т.д. № 487/2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. агенция „Д.” /наричана по-долу ДА „Д.”/ срещу определение от 12.11.2013 г. по в.т.д.№ 899/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение чрез налагането на запор по банковите сметки, запор върху движимите вещи и възбрана на цялото недвижимо имущество на ответника по делото [фирма].
Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Пред въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл. 389, ал.1 ГПК, е направено искане от ДА „Д.” за допускане на обезпечение на предявените в настоящото производство искове, като бъде наложен запор по банковите сметки и върху движимите вещи, както и възбрана на цялото недвижимо имущество на [фирма]. За да постанови атакувания съдебен акт, Софийски апелативен съд е направил преценка относно вероятната основателност на предявените искове, както и на обезпечителната нужда в конкретния случай.
С решение № 1112 от 04.06.2013 г. по в.т.д.№ 899/2013 г. на Софийски апелативен съд, предявените от ДА „Д.” искове, чието обезпечение се иска, са отхвърлени изцяло, поради извода на въззивния съд, че претендираните вземания са погасени на основание чл. 739 ТЗ. Поради това, в конкретния случай не е налице вероятна основателност на исковете, която е основна предпоставка за допускане на обезпечение съгласно чл. 391 ГПК.
Освен това, по отношение на обезпечителната нужда, не е доказано, че без допускане на обезпечителните мерки ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. По делото е установено, че производството по несъстоятелност срещу [фирма] е приключило с оздравителан план. Понастоящем няма данни за възобновяване на производството по несъстоятелност, от което следва да се направи изводът, че ответникът изпълнява задълженията си към кредиторите и би могъл да удовлетвори задълженията си и към ДА „Д.” при евентуален неблагоприятен изход на делото за него. Поради това в конкретния случай не е налице обезпечителна нужда.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д. „Д.” срещу определение от 12.11.2013 г. по в.т.д.№ 899/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.