О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 06.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 658/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №295 от 15.12.2015г., постановено по т.д.№1980/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на [фирма] за отмяна по чл.47 ЗМТА на арбитражно решение по арб.дело №223/2013г. на Арбитражния съд при Б..
В частната жалба се поддържа, че в атакуваното определение съставът на ВКС, ІІ т.о, неправилно е приел, че предявеният по реда на чл.48 ал.1 ЗМТА иск за отмяна на арбитражното решение, е просрочен като депозиран на 28.04.2015г. Жалбоподателят твърди, че от представените по делото писмени документи се установява, че в действителност исковата молба е била подадена от пълномощника на ищеца в Ц. поща на 26.04.2015г., т.е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, който в случая е изтичал на 27.04.2015г. С частната жалба се представят обратна разписка от 26.04.2015г., ведно с квитанция и касов бон за заплатената пратка. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран отговор на частната жалба от ответника [фирма] – [населено място], с който се оспорва изцяло частната жалба. Ответникът поддържа, че представените с частната жалба документи не удостоверяват факта на изпращане на исковата молба на 26.04.2015г., тъй като няма идентичност на баркода на известието за доставка с баркода, поставен на разписката и на касовия бон. Същевременно се излагат съображения, че дори да се приеме, че исковата молба е подадена на 26.04.2015г. по пощата, искът отново се явява просрочен, защото не е налице хипотезата по чл.62 ал.2 изр.2 ГПК. Според пълномощника на ответното дружество А. съд при Б. е особена юрисдикция и като такава не е предвидена сред органите по чл.62 ал.2 ГПК /държавен съд или прокуратура/, връчването чрез които не обуславя пропускането на срока.
С допълнителна молба, депозирана в деловодството на ВКС на 25.03.2016г. – след образуване на настоящото частно производство и след изтичане на срока за подаване на частна жалба, пълномощникът на жалбоподателя представя оригинали от известие за доставка, разписка и касов бон с еднакъв баркод, твърдейки че с частната жалба е допусната техническа грешка при представянето на копията от документите.
Настоящият състав от В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С обжалваното определение от 15.12.2015г., постановено по т.д.№1980/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на [фирма] за отмяна по чл.47 ЗМТА на арбитражно решение по арб.дело №223/2013г. на Арбитражния съд при Б.. Компетентният да разгледа исковата претенция касационен състав е приел за установено, че решението по арбитражното дело е било редовно връчено на процесуалния пълномощник на [фирма] на 27.01.2015т. Съдът е посочил, че исковата молба за отмяна на арбитражното решение е депозирана /макар и неправилно чрез Арбитражния съд/ на 28.04.2015г., след което е препратена и получена от ВКС на 5.05.2015г. Според касационният състав преклузивният тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА е изтекъл на 27.04.2015г., което прави молбата за отмяна на арбитражното решение процесуално недопустима като просрочена и което от своя страна обуславя недопустимост на производството с последица неговото прекратяване.
Частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Дори да се приеме, че с представените с допълнителната молба от 25.03.2016г. /след изтичане на срока за обжалване на определението/ оригинали от известие за доставка, разписка и касов бон, се удостоверява изпращане на пратка по арбитражно дело №223/2013 на АС при Б., от посочените документи не се установява, че пратката е съдържала именно молбата за отмяна на арбитражното решение, въз основа на която е образувано производството по чл.47 ЗМТА.
На препратената от АС при Б. молба за отмяна на решението /л.824-832/, получена в Секретариата на АС при Б. на 28.04.2015г. няма отбелязване, че същата е получена по пощата. Не е приложен и пощенски плик, от които да може да се установи, че с него в Секретариата на АС при Б. е получена по пощата именно молбата на отмяна на арбитражното решение и по този начин подаването на молбата по чл.47 ЗМТА да бъде свързано точно с пратката, за която се отнасят представените известие за доставка, разписка и касов бон.
В самото известие за доставка с дата на изпращане 26.04.2015г. е отразено получаването от АС при Б. на 28.04.2015г. на пратка по арб.дело №223/2013г. без да е посочено съдържанието на пратката. Към арбитражното дело е приложена /л.822-823/ и молба по същото дело с искане на отвод на арбитър на основание чл.14 ЗМТА , която молба също е получена от Секретариата на 28.04.2015г. Ето защо, поради липсата на приложен към делото пощенски плик, респ. поради липсата на точното посочване на съдържанието на пратката в представеното известие за доставка, не може да се приеме за установено, че молбата за отмяна на арбитражното решение е изпратена по пощата на 26.04.2015г. Отделен е въпросът, че исковата молба по чл.47 ЗМТА се подава до ВКС и че А. съд при Б. не е институция, посочена в чл.62 ал.2 изр.2 ГПК.
По изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна. Не следва да се присъждат разноски във връзка с производството по частната жалба, тъй като не се представят доказателства за разноски на ответното дружество с отговора на частната жалба.
Мотивиран от горното настоящият състав на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №295 от 15.12.2015г., постановено по т.д.№1980/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., с което е прекратено производството по делото, образувано по исковата молба на [фирма] за отмяна по чл.47 ЗМТА на арбитражно решение по арб.дело №223/2013г. на Арбитражния съд при Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: