3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр.София, 07.02.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1885 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 30.09.2010г. по гр.д.№ 431 / 2010г. на Окръжен съд Кюстендил, с което са отхвърлени предявените от В. К. Н. искове срещу Центъра за спешна медицинска помощ-К. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – В. К. Н. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът Ц. за сп.м. п.-К. в писмено становище моли да не се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 27.05.2010г. по гр.д.№431/2010г. на РС Кюстендил, е признал уволнението на В. К. извършено със Заповед №1/04.02.2010г., на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, за законно. Съдът е приел, че след като жалбоподателя е бил лишен от право да управлява МПС по ЗДП, то съобразно чл.2, ал.1 от Наредба№1-141/2002г. за условията, при които се ползува специален режим на движение, не може да управлява линейка и законосъобразно е прекратено трудовото му правоотношение на посоченото в заповедта основание.
В изложението към касационната жалба жалбоподателя за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за изхода на спора – относно точната преценка на обстоятелствата обуславящи възможността на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение при обективна невъзможност работника да изпълнява работата си. Поддържа, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК е неоснователно, тъй като с въззивното решение е даден отговор на поставения въпрос от значение за изхода на спора, но същият е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС намерила израз в решение от 13.07.2010г. по гр.д.№1336/2009г. на ВКС, в което е прието, че основанието за прекратяване на трудовия договор посочено в чл.328, ал.1, т.12 КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор по причини извън волята на страните по договора. Липсват предпоставките на т. 3 от чл.280, ал.1 ГПК – поставеният въпрос да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Съдържанието на касационната жалба не дава повод за такава квалификация и доводи за обосноваването й не са изложени. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона и е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика, а за да е налице въпрос от значение за развитие на правото би следвало да е налице необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение от 30.09.2010г. по гр.д.№ 431 / 2010г. на Окръжен съд Кюстендил, по жалба на В. К. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: