3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 08.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1128 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 478 от 13.07.2012 година по гр.д. № 670/2012 година на Русенски окръжен съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. М. Д. от [населено място] против А. „М.”, [населено място]. В решението е прието, че ищецът е работел по трудов договор на длъжността „старши митнически специалист” в Митница Р. до 10.10.2011 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 4704 от 06.10.2011 г. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Дисциплинарно наказание е било наложено поради допуснато нарушение по чл. 187, т.3, т.7 и т.10 КТ, изразяващо се в неточно измерване на дължината на три тежкотоварни автомобила, което е довело до придвижване на извънгабаритни пътни превозни средства без разрешителни на А., издадени впоследствие и автомобилите пропуснати през държавната граница. Прието е, че дисциплинарното наказание е наложено незаконно след изтичане на двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ, а по същество не е установено виновно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като допуснатите отклонения от дължината на возилата са при ръчно измерване при извънредна натовареност на служителя, обработил сам през дванадесет часова смяна общо 395 броя извънгабаритни автомобили. Прието е и че дисциплинарното наказание е наложено и в нарушение на чл. 189 КТ предвид чистото дисциплинарно минало на служителя.
Касационна жалба против решението на Русенски окръжен съд е постъпила от А. „М.”, [населено място]. Поддържа се, че касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ, тъй като обуславящите изхода въпроси относно срока за налагане на дисциплинарно наказание и следва ли при преценката допуснато ли е дисциплинарно нарушение да се отчита общата натовареност на служителя са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. М. Д. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Русенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросът спазен ли е срокът за налагане на дисциплинарно наказание не е обуславящ изхода на делото. Съдът се е произнесъл по съществото на трудовия спор, разглеждайки въпросите допуснато ли е дисциплинарно нарушение и съразмерно ли е наложеното наказание с тежестта на констатирания пропуск в работата на служителя, поради което изложените мотиви по приложението на чл. 194, ал.1 КТ не са определящи за крайния извод на съда за незаконност на извършеното уволнение.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса следва ли при преценката допуснато ли е дисциплинарно нарушение да се отчита общата натовареност на служителя. Съгласно установената съдебна практика, преценката за съставомерността на нарушението на трудовата дисциплина включва всички обстоятелства, имащи отношение към изпълнението на трудовите задължения. Съдът е формирал изводите си относно характера на нарушението и доколко същото е извършено виновно в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която вината в гражданското право се изразява в неполагане на дължимата грижа с оглед естеството на дейността и условията за извършването и, при която преценка несъмнено следва да бъде отчетено и натоварването по време на извършване на определена работа, съответно – положена ли е дължимата грижа според конкретните условия на работа. В този смисъл решение № 3 от 12.03.2012 по гр.д. № 1325/2010 г. ІV г.о.; решение № 542 от 07.02.2012 по гр.д. № 1083/2010 г. ІV г.о. и решение № 564 от 22.01.2013 г. по гр.д. № 1774/2011 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд.
Искането за присъждане на съдебни разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства за извършването им в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 13.07.2012 година по гр.д. № 670/2012 година на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: