О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 09.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 10.04.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2336/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№28/18.02.2013г.,подадена от Ж. С. Н. и Н. Д. Н.,и двамата от [населено място],чрез пълномощника им адвокат Т. Б.,против решение №11/11.01.2013г. на Кърджалийски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№389/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №92/31.07.2012г. постановено по гр.д.№955/2012г. по описа на Кърджалийски районен съд-за допускане да се извърши делба на описаните в решението недвижими имоти,между Г. С. С. от [населено място] от една страна и от друга-Н. Д. Н. и Ж. С. Н.,двамата от [населено място],при квоти ? идеална част за Г. С. С. и ? идеална част общо за ответниците Н. Д. И. и Ж. С. И..
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че е налице основанието предвидено в член 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторите твърдят,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос,разрешен във въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС,а именно/цитирам/:
„1.Процесуалноправен въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл и който е решен в противоречие с практиката на ВКС е въпросът как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса по повод възражение за нищожност на договор за покупко-продажба,което засяга правото на собственост на праводателя на едната страна,и при положение,че страната,която се позовава на възражението за нищожност противопоставя право на собственост.Не следва ли страната,чийто права на собственост по правоприемство се оспорват да докаже основанието си за придобиване на собствеността си.
Като е приел,че възражението за нищожност следва да се обоснове от страната която се позовава на същото,а не от страната,чието право на собственост е засегнато от възражението като се оспорва собствеността на нейния праводател,въззивният съд е решил процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,а именно с решение №176/20.05.2010г. по гр.д.№.452/2009г.,Іг.о.,постановено по чл.290 от ГПК.
2.Материалноправният въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС е въпросът,дали възражението за нищожност на договор поради липса на надлежно изразено съгласие от страна на продавача за сключването му,обективирано съгласно изискванията на Устава и ТЗ,следваше въззивният съд да прецени налице ли е нищожност на упълномощаването при сключване на договор в противорчеие с Устава на Дружеството-праводател.Този въпрос е решен в противоречие с решение №190/05.08.2010г. на ВКС по гр.д.№654/2010г.,Vг.о.,постановено по чл.290 от ГПК.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че не се спори между страните,а и се установява от доказателствата по делото,че с нотариален акт за покупко-продажба №166/26.07.2010г.,нот.дело №166/2010г. на нотариус Е.К.,купувачите С. Г. С. и Н. Д. Н.,закупили от [фирма],гр.К.,представлявано от изпълнителния директор С. Г. С.,описаните недвижими имоти,понастоящем процесните имоти-предмет на иска за делба,като купувачът Н. Д. Н. придобил своя дял в режим на СИО с Ж. С. Н.,а впоследствие с нот.акт №23/19.03.2011г.,нот.дело №23/2011г. на нотариус Е.К.,вписан под №280 в регистъра на Нотариалната камара,С. Г. С. дарил на баща си Г. С. С.,настоящия ищец по делото,своята ? идеална част от процесните недвижими имоти.Във връзка с развития от ответниците Н. Н. и Жени Н.,в отговора на исковата молба и поддържано във въззивното обжалване,довод за нищожност на договора за покупко-продажба на делбените имоти от 26.07.2010г. с нот.акт №166/2010г., поради липса на надлежно съгласие отстрана на [фирма] за сключването му,обективирано съгласно изискванията на чл.32,ал.4,т.5 от Устава на дружеството,поради което се изключвала съсобствеността върху имотите,тъй като праводателят на ищеца С. Г. С. не е придобил права,респ.не е могъл да ги прехвърли такива на ищеца Г. С.,въззивният съд е намерил този довод за неоснователен.Съдът е стигнал до извода,след преценка на доказателствата по делото,че изпълнителния директор на дружество С. Г. С. е бил упълномощен от съвета на директорите,в който участва лично и ответника Н. Н. при вземане на решението на заседанието на Съвета на директорите,което е взето в съответствие с изискванията на устава на дружеството,по делото е приложен протокол на ОС на съдружниците,проведено на 12.07.2010г.,който е част от приложената по делото нотариална преписка и сключения договор за покупко-продажба на процесните имоти е произвел вещноправното си действие.
Във връзка с формулирания от касаторите като първи въпрос-процесуалноправен такъв,относно доказателствената тежест при направеното възражение за нищожност на посочения договор за покупко-продажба,в доклада си,направен в съдебно заседание на 1.07.2012г./лист 118 от делото/първоинстанционият съд е посочил как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти,а именно всяка страна да докаже твърденията си.Видно от данните по делото срещу този доклад ответниците,настоящи касатори, нямат възражения.Всъщност,така поставения като процесуален въпрос и доводите,навадени от касаторите` по него,по своята същност представляват касационни оплаквания за неправилна преценка и неправилни изводи на съда по поддържаното от тях възражение,които по своя характер са касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,и са различни от основанията за допускане на касационно обжалване ,предвидени в член 280,ал.1 ГПК.Цитираната практика на ВКС е неотносима към разрешения от съда спор,тъй като се отнася до нищожност на административен акт,постановен в производство по възстановяване на право на собственост по реституционен закон,а именно по реда на ЗСПЗЗ,и няма отношение към изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение.
По отношение на посочения в точка втора от изложението като материалноправен въпрос,всъщност с него се поддържа от касатора отново наличие на нищожност поради липса на представителна власт на изпълнителния директор на дружеството –праводател,което не отговаря на установеното с доказателствата по делото,както вече бе посочено по-горе,видно от съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд в тази връзка.Цитираната от касаторите практика на ВКС по този въпрос,също е неотносима към разрешения спор.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не е налице основанието по член 280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №11/11.01.2013г. на Кърджалийски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№389/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: