О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр. София,09.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1781/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 402 от 17.12.2013г., постановено по в.гр.д.№ 781/13г. на Пернишкия окръжен съд в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 482 от 20.05.13г. по гр.д.№ 8019/11г. на Пернишкия районен съд, ІІ с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] срещу „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” [населено място] за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с § 7, ал.1, т.7 ПЗРЗМСМА, че ищецът е собственик на недвижим имот – трафопост „К.” в[жк], [населено място], представляващ съвкупност от сграда на един етаж и енергийно съоръжение.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният трафопост е изграден през 1982г. и е бил държавна собственост, като към момента на влизане в сила на ЗМСМА е предоставен за стопанисване на държавно предприятие „Електроснабдяване” П., чийто правоприемник е ответното дружество. Същият е записан в инвентарните книги на дружеството и обслужва 180 потребители, имащи имоти на територията на [община].
За да отхвърли предявения иск на предявеното основание съдът е приел, че предпоставките на § 7, ал.1, т.7 ПЗРЗМСМА за трансформация на държавната собственост върху трафопоста в общинска не са били налице, тъй като същият не е обект на общинската инфраструктура с местно значение, доколкото енергийната система е единна и непрекъсваема и трафопостът не може да се разглежда като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от тази система, която е била държавна – чл.4, ал.1 от ЗЕ /отм./ и чл.68 ЗЕЕЕ/отм./. Наред с това е прието, че не е налице и втората предпоставка за уважаването на иска, тъй като имотът е включен в баланса на търговско дружество.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. при наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМСМА обектът на спора – енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане на този закон в сила – 17.09.1991г.; 2. ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; 3. допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния обект – трафопост в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент – 17.09.91г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./; 4. след преминаването на дейността на електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са трафопостовете в баланса на търговското дружество, респ. в неговите правоприемници при липсата на каквато и да било документация за предоставяне правото на стопанисване и оперативно управление; 5. каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени; 6. длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания и 7. допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма и в частност на § 7, ал.2 ПЗРЗМСМА, създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по редица процесуалноправни въпроси.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По първия поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, респ. същият не е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение, тъй като искът е отхвърлен не защото е прието, че въпреки наличието, респ. липсата на предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗРЗМСМА трафопостът не може да премине в собственост на общината по силата на закона, а е прието обратното – че положителните предпоставки липсват, а отрицателните са налице.
Вторият поставен въпрос е решен в съответствие с представената от касатора задължителната практика на ВКС /Р № 258 по гр.д. № 1679/09г. на ВКС, І г.о./, според която тези съоръжения по принцип са собственост на енерегоразпределителните дружества, поради което и представеното Р № 1337 по гр.д.№ 4282/07г. на ВКС, ІV г.о. /незадължителна практика/, с което е прието друго не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. С оглед на това и тъй като не се налага тази практика да бъде променяна, не е налице и релевираното основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, по отношение на което релевантни доводи не са изложени.
Доколкото въззивният съд в съответствие със задължителната практика на ВКС е приел, че първата предпоставка по § 7, ал.1, т.7 ПЗРЗМСМА не е налице, тъй като трафопостът не е обект на общинската инфраструктура с местно значение, следващите четири въпроса сами по себе си не обуславят изхода на спора и също не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а освен това същите не са решени в противоречие с представената от касатора във връзка с тях практика на ВКС , отнасяща са до различни от настоящата хипотези.
Съществувалото противоречие в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК по отношение на седмия поставен въпрос вече е преодоляно с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС / Р № 244 по гр.д.№ 99/09г., Р № 96 по гр.д.№ 3122/08г. на ВКС, І г.о. и др./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на решението и по този въпрос, тъй като същото е съобразено с тази практика.
Направените в раздел ІІ на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания не могат да се обсъждат в настоящото производство по чл.288 ГПК по селектиране на касационната жалба, тъй като във връзка с тях не са поставени конкретни правни въпроси, което е задължение на касатора съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 задължителни разяснения и доколкото според тези разяснения ВКС не може да извежда тези въпроси от изложението или от касационната жалба.
Само за пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че противоречие на въззивното решение с ТР № 1 от 04.01.01г. на ОСГК не е налице, тъй като в случая съдът е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и е дал отговор на направените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски за настоящото производство в полза на ответника по жалбата не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са била направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 402 от 17.12.2013г., постановено по в.гр.д.№ 781/13г. на Пернишкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: