О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр.София, 26.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3557 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Л. С. от гр. С., чрез адв. Ц, против решението от 17.06.2008г., постановено по гр.д. №432/2008г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено в сила решението от 01.02.2008г. по гр.д. №263/2007г. на Районен съд- С. , с което са отхвърлени предявените от И. Л. С. срещу О. с. по земеделие и гори – гр. С. искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Не е постъпило становище по допускането на касационното обжалване от ответника О с. по земеделие и гори- гр. С..
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съдът е сезиран от И. Л. С. с искове с правно основание чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ за установяване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на К. Л. Д. /Скендерова/ върху земеделски земи в землището на с. Х., общ. Сандански.
Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, поради това, че за установяване правото на собственост на наследодателката е представена опис-декларация за внесените земеделски земи в ТКЗС. Въззивният съд е приел, че тези доказателства не са допустими за установяване на собствеността с изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, извършено със ЗИД на ЗСПЗЗ/обн. ДВ, бр.13/09.02.2007г./, чиято разпоредба намира приложение и за висящите производства по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /§30 от ЗИД на ЗСПЗЗ обн. ДВ, бр.13/2007г./. Приел е, че в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ собствеността може да се доказва само с такива писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права – нотариални актове, актове за оземляване по различни закони, действащи преди 09.09.1944г, протоколи за извършени съдебни и доброволни делби, постановления за възлагане на имота на публична продан и пр.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поддържа, че въпросът за допустимите доказателства за установяване на собствеността в производството по иска с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е решаван противоречиво от съдилищата /представени са съдебни решения по други спорове, с които е приета за доказана собствеността въз основа на писмени доказателства, които по начало не са годни да удостоверяват собственически права – извлечение от книга за членове на ТКЗС, записка за вписване на договор, извлечение от емлячния регистър/ и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, явяващ се съществен, тъй като е свързан с изводите на съда за съществуването, съответно несъществуването на спорното право, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото по релевирания правен въпрос, поради което следва да се допусне и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2008г., постановено по гр.д. №432/2008г. на Окръжен съд-Благоевград, по касационна жалба на И. Л. С..
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: