О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София, 15,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 922/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. “ Т. ” – гр. П. срещу решение №308 от 20.02.2009г. по гр.д.2149/08г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация – “ П. М. ” ООД- гр. П. е на становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
В приложеното към жалбата по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поддържал, че мотивите за отхвърляне на претенцията на въззивния съд, с оглед недоказаност ползването на имота от ответното дружество противоречали на решение по гр. №.. на ПОС, което било касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и на практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По “ първото основание”е посочено, че с приложеното решение на ПОС, имащо за предмет осъждане на ответника по разглеждания спор да освободи процесните помещения било прието, че той ги ползува към 26.04.2007г. – датата на съдебното заседание за разглеждане на съдебния спор по същество. По “ второто основание” са изброени решения на ВКС, с които според касаторът е било прието, че обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД било присъждано до датата на освобождаване на недвижимия имот от държащия го без основание. В тази връзка в настоящия казус било доказано чрез показанията на свидетелката Г, че ключът от сградата бил предаден на касатора на 26.04.2007г. до която дата държателят следвало да бъде осъден да заплати обезщетение. В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, страната е представила и уточнение на касационните основания, с което е посочила че “обжалваемия интерес е отмяната на неправилното решение” на въззивния съд, в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията му за заплащане на обезщетение чл.236, ал.2 ЗЗД за периода 31.03.2007г. – 26.04.2007г. в размер на 1400лв. Поддържал е още, че решението било неправилно, поради необоснованост, за което бил изложил доводите си в касационната жалба и е посочил, че прилага цитираните актове на ВКС. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал конкретно материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който счита, че е решен в една от посочените хипотези по т.1, 2 и 3 на текста. Дефинитивно, това изискване, свързано с твърдяните хипотези на т.1 и 2, означава съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, да се е отклонил от установената константна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение да е в противоречие с възприетото по соченото решение на ПОС, респективно с приложените съдебни актове на ВКС. Не е довод за наличие на предпоставките по посочената норма, развитото разбиране за това, че съдът неправилно е възприел установената по спора фактическа обстановка, тъй като то по своята същност съставлява оплакване за неправилност на съдебния акт, свързано е с поддържаното от страната становище по спора, а не с правните изводи на въззивния съд и е относимо към чл.281 ГПК, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поради това и посочените съдебни актове, за които се твърди противоречие са ирелевантни, не само поради липса на посочен и разрешен с тях конкретен правен въпрос, в противоречие с изводите на въззивния съд, обусловили правния резултат по спора, но и поради различните факти, установени по разглежданите от съставите на ПОС, респ. ВКС искове, за които страната не излага доводи за наличие на обективен идентитет. Различните правни разрешения, обусловени от различие в установените факти не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Този извод е относим и към сравняваното от страната решение на ПОС, с което е разгледан иск по чл.233, ал.1 ЗЗД, още повече, че изложените от касатора доводи са свързани с конкретен факт, чието доказване е проведено различно.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 150лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №308 от 20.02.2009г. по гр.д.2149/08г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. “ Т. ” –гр. Пловдив да заплати на “П”О. – гр. П. направените в настоящето производство разноски в размер на 150лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: