О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 13.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 4931 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. П. В. и В. С. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 3744 от 09.05.2016 г. постановено по гр. д. № 17007/2014 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение от 04.08.2014 г., по гр. д. № 46823/2009 г. на СРС, 74 с-в, постановено по реда на чл.250 ГПК и молителите са осъдени да заплатят на П. Д. Д. и Ж. С. Д. сумата от 17 733, 56 лева за уравнение на дяловете, разпределени им на основание чл. 353 ГПК съгласно решение от 22.06.2012 г. по гр. д. № 46823/2009 г. по описа на СРС, 74 с-в, за извършване на допуснатата между тях делба на недвижим имот, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на решение от 22.06.2012 г. по гр. д. № 46823/2009 г. по описа на СРС, 74 с-в – 01.08.2012 г., до окончателното й изплащане.
Ответниците по молбата за отмяна П. Д. Д. и Ж. С. Д. изразяват становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Претендират разноски.
При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, II г.о., констатира следното:
Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като извънинстанционен способ за защита срещу неправилни съдебни актове, поради несъответствие с действителното правно положение, дължащо се на изрично и изчерпателно посочени в чл. 303 ГПК основания. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Следователно, при липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда /определение № 220 от 15.12.2009г. по гр.дело № 1900/2009г. на ВКС, ІV г.о., определение № 196 от 21.05.2012г. по гр.дело № 298/2012г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 393 от 28.09.2012г. по гр.дело № 990/2012г. на ВКС, ІV г.о., определение № 435 от 5.12.2012г. по гр.дело № 828/2012г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. В този смисъл са и задължителните указания на т. 16 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК, според които преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства /аналогични на уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение/, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Това е така, тъй като при липса на твърдения за факти, при наличие на които биха настъпили целените от ищеца правни последици, последният няма интерес да инициира производство, насочено към предизвикване на същите. Тези съображения са изцяло относими и към производството по Глава 24 ГПК, което на общо основание би било лишено от смисъл, а следователно- и от признат от закона интерес като предпоставка за неговата допустимост, ако молителят не се позовава на факти, които да бъдат подведени под някое от изрично и изчерпателно уредените основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. В конкретния случай такива твърдения липсват. По същество молителите релевират оплаквания за недопустимост в определена част на въззивното решение на Софийския градски съд, поради произнасяне при свръхпетитум, които биха били релевантни в производство за проверка на акта по реда на инстанционния контрол, но не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. В молбата, като основание за отмяна, се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, без обаче да се излагат каквито и да било твърдения за наличието на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да заплатят на ответниците по молбата сторените от тях разноски в настоящото производство в размер на 300 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
О с т а в я без разглеждане молба от Д. П. В. и В. С. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 3744 от 09.05.2016 г. постановено по гр. д. № 17007/2014 г. на Софийския градски съд.
П р е к р а т я в а производството по гр. дело № 4931/2016 г. по описа на ВКС, II г.о.
О с ъ ж д а Д. П. В. и В. С. В. от [населено място] да заплатят на П. Д. Д. и Ж. С. Д. от [населено място] сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
Председател:
Членове: