О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
С.,13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1226 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 12683 от 27.ХІІ.2012 г. на Т. М. от С. /с ЕНЧ [ЕГН]/, подадена против определение № 2643 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 6.ХІІ.2012 г. по ч. гр. дело № 4472/2012 г., с което е било допълнено първоинстанционното решение на СГС, постановено по иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ с цена 40 000 лв. с присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на застрахователното д-во [фирма]-С. в размер на сумата 1 050 лв. /хиляда и петдесет лева/.
Оплакванията на частната касаторка са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което тя претендира отменяването му и отхвърляне искането на застрахователя с правно основание по чл. 78, ал. 8 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за проведеното пред СГС първоинстанционно пр-во по частично уваженият неин иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ.
В молба-изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касаторка М. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с тезата, че „казусът в случая е уникален и подлежи на казуално тълкуване от ВКС, а не на нормативно”, както и че „ВКС трябва да прецени правилно ли приложен чл. 78, ал. 8 ГПК”.
Ответното по частната жалба застрахователно д-во [фирма]- С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на съдържащите се в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение на САС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна жалба на Т. М. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК изрично обвързва обжалваемостта пред ВКС на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /в случая – по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК/, с наличие „на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК”. От друга страна обаче и съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивната инстанция. ВКС не е задължен, а и не може да извежда този релевантен въпрос /бил той материално- или процесуално правен/ от изложението към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантния правен въпрос от частната касаторка, както това се констатира в процесния случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Същевременно допуснатото от пълномощника й отъждествяване на отменителното основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационната обжалване е правно несъстоятелно.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2643 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в от 6.ХІІ.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 4472/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2