5
гр. д. № 1636/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 191
София, 14.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1636/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Е. Н. А. е подал касационна жалба срещу решение № 473 от 16.11.2012 г. по гр. д. № 100/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното и е постановено решение по съществото на спора, с което по предявения от И. Г. А. срещу Е. и Н. А. е прогласена нищожността на саморъчното завещание от 24.04.2008 г., съставено от Б. Х. С., ЕГН [ЕГН], почнал на 25.09.2008 г. Решението е постановено при участието на трето лице помагач А. П. Т.. Касационният довод е за допуснати нарушение на съществени съдопроизводствени правила при постановяване на решението. В изложението по чл. 284, ал.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос: задължен ли въззивният съдът да извърши самостоятелна преценка на събрани доказателства и да направи свои правни изводи за произтичащите от тях правни последици. Вторият процесуален въпрос е за това кой е легитимиран да предяви иска по чл. 42 ЗН и какъв е обхвата на проверката на съда за допустимостта на иска ако той е предявен от лице, назначено за наследник със завещание, което оспорва последващо завещание съставено в полза на ответника по иска. Поставя се въпроса в тази хипотеза следва ли да се отхвърли иска ако се установи, че завещанието, от което ищецът черпи права, е нищожно.
Ответницата по касация И. А. не е подала отговор по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач А. Т. намира, че не са налице основания за допускане на касационна проверка, тъй като не са формулирани конкретни правни въпроси, решени съда и обусловили правните му изводи по изхода на спора и не са обосновани предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
Искът по чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25 ЗН е предявен от И. Г.. Правният интерес е обоснован с обстоятелството, че със завещание от 22.04.2003 г. тя е била назначена за универсален правоприемник на завещателя Б. Х. С.. Ответниците са се позовали на завещание от 24.04.2008 г. съставено в тяхна полза от същия завещател, въз основа на което са направили и вписване в имотния регистър. Ищцата твърди, че завещанието на ответниците не е написано и подписано от завещателя С..
При първоинстанционното разглеждане на делото е била приета еднолична графична експертиза, която е достигнала до извода, че завещанието е написано и подписано от посоченото в него лице като завещател.
Пред въззивната инстанция са допуснати и приети две тричленни експертизи. Първата приема, че завещанието е написано и подписано от завещателя. Тя е подписана с особено мнение от единия от членовете в. л. М. М., който мотивира извод в обратен смисъл. Поради това, че съдът не е могъл да вземе становище по разногласието на експертите на основание чл. 203 ГПК е допуснал изслушването на друга тричленна експертиза, изпълнена от други вещи лица. Тази експертиза достига до извода, че изследваното завещание не е написано и подписано от завещателя. Единият член на експертизата в. л. Ж. Ж. е застанал на особено мнение, като е обосновал извод в обратен смисъл.
Въз основа на така установените факти и след подробно съпоставяне и анализиране на изводите на графолозите относно изследваните елементи от текста на завещанието и подписа, с които обосновават извода, че завещанието не е написано и подписано от лицето, посочено като завещател, съдът е възприел този извод. Подробно е мотивирал защо възприема изводът на втората тричленна експертиза. Обсъдил е в детайли заключението, в което подробно са описани и онагледени различията в изписването на букви, във формата и движението на изписването им. Анализирал е задълбочено и особеното мнение на в. л. Ж., представено в писмен вид и развито устно в съдебно заседание, и е намерил, че то не е достатъчно мотивирано. Обсъдил е и това, че и в. л. Ж. е констатирал наличието на допълнителен щрих във вътрешната част на примката на парафа, за наличието на който елемент той не дава убедително обяснение. Съобразил е и това, че това вещо лице не е оспорил констатираните останали различия и не дава обяснение за причината за появата им, което е дало основание на съда да даде вяра на становището на останалите две вещи лица, изготвили втората експертизата.
Обстойно е обсъдено и особеното мнение на вещото лице М. по първата тричленна експертиза, мотивите на което в значителна степен съвпадат с тези, на експертите от втората тричленна експертиза, с които обосновават извода, че завещанието не е написано и подписано от завещателя.
Въз основа на така установените факти съдът е намерил че искът е основателен, оспореното завещание, съставено на 24.04.2008 г., от което ответниците черпят права, не е било написано и подписано от посоченото като завещател в него лице, поради което е нищожно.
След извършената проверка на обжалваното решение и установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 2 ГПК по първия поставен процесуален въпрос.
Съдът е направил обстоен анализ на събраните доказателства и приетите графически експертизи и е основал правните си изводи на установеното с тях. Те са формирани след аналитична и подробна преценка на установеното с приетите експертизи, с което е изпълнено задължението му, произтичащо от нормата на чл. 271, ал. 1, във вр. с чл. 273 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В резултат на тази дейност съдът е формирал собствен правен изпод, който е обосновал и крайният резултат по делото. Твърдението в изложението , че липсват мотиви във въззивното решение и собствен правен извод, не се установява, поради което не е налице поддържаното основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Некоректно е позоваването на задължителната практика – т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. Същата е загубила сила поради изменението на чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК (ДВ, бр. 105 от 2002 г.), което е прогласено и с т. 3 от ТР № 2 от 02.07. 2004 г. по т. д. № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС.
Вторият процесуален въпрос – дали ищцата е активно легитимирана да предяви установителен иск по чл. 42 ЗН, също е решен при точно прилагане на процесуалния закон. Ищцата се легитимира като наследник на Б. С., за каквато е назначена със съставеното от този завещател в нейна полза универсално завещание. Правният интерес от иска е обусловен от това, че ответниците черпят права от следващо по дата универсално завещание, съставено от С. в тяхна полза, валидността на което ищцата оспорва.
Предмет на иска по чл. 42, б. „б” от ЗН е валидността на завещанието, от което се ползват ответниците. Искът е установителен и за него намира приложение общият принцип на чл. 97, ал.1 от ГПК/отм./, сега чл.124 от ГПК, че ищец може да бъде всеки, който има правен интерес от това. Той е на разположение на лицето, което твърди за себе си права, отречени със завещанието на ответника. Процесуалният въпрос е решен в съответствие с трайната и безпротиворечива практика, формирана по него, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
Въпросът за легитимацията на ищцата да предяви иска не е разрешаван във връзка с това дали тя се легитимира като наследник по завещание, след като завещателят е съставил следващо по дата завещание в полза на ответниците, което по разпореждане на закона (чл. 39 ЗН) отменя предходното. Този въпрос не е поставян за разглеждане в производството по иска по чл. 42, б. „б” ЗН, тъй като не е оспорена валидността на завещанието, от което ищцата черпи права.
Този въпрос не е обусловил правните изводи на съда, поради което не съставлява обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Последният поставен въпрос е за това: може ли да се приеме едно завещание за нищожно ако фактите по делото установяват обратното. Този въпрос се отнася към дейността на съда по преценката на фактите. Той не е правен въпрос.
Правният въпрос, сочен в изложението от касатора, трябва да е от значение за делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, по които въпроси касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. В този смисъл са разясненията дадени с ТР № 1 от ТР № 1 от 19.02.20120 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). По тези съображения поставеният въпрос на обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не е основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 473 от 16.11.2012 г.
по гр. д. № 100/2012 г. на Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: