Определение №191 от 16.3.2010 по ч.пр. дело №91/91 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
№ 191
 
София 16.03.2010 г.
 
В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и десета година в състав:
 
                                              Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                     Членове:  МАРИО ПЪРВАНОВ 
                                                                            БОРИС ИЛИЕВ
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №91/2010 г.
 
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д”ЕООД, град Б., приподписана от адвокат М, срещу определение №242 от 07.10.2009 г. по ч. гр.дело №182/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №2 от 27.07.2009 г. по гр. д. №313/2009 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като иск за съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допуска само в случаите,предвидени в закон. В случая се иска установяване на факт, че мощността на двигателя на МПС „К” е 135 конски сили, а не 405 конски сили.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това дали е допустим иск за установяване на факт с правно значение без наличие на изрично уредена със закон възможност за това при условие, че той е релевантен за съществуването на конкретно гражданско правоотношение. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посоченият по-горе въпрос е обусловил изхода на делото, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По него има трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд и според която всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде установен по повод на делото относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл.124, ал.4, изр.2 ГПК, при условие, че това не е предвидено изрично в закон.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №242 от 07.10.2009 г. по ч. гр.дело №182/2009 г. на Бургаския апелативен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 

Scroll to Top