О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр.София, 17.02.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1020 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.04.2011г. по гр.д.№203/2011г. на ОС Варна, само в частта му, с която П. Ж. е осъден да заплаща на детето Д. П. издръжка за минало време на основание чл.149 СК.
Жалбоподателят П. Ж. П. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС
Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Д. П. П., действуващ чрез законния си представител Д. С. К.-негова майка, в писмено становище на процесуалния им представител, поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 19.11.2010г. по г.д.№9007/2010г. на РС Варна РС, е осъдил П. Ж. да плаща месечна издръжка на детето Д. П., чрез неговата майка и законен представител Д. С. в размер на 100лв. месечно с падеж първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката за периода от 17.06.2009г. до предявяване на исковата молба 17.06.2010г., на основание чл.149 от СК. Със същото решение е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е определен режимът на лични отношения между бащата П. Ж. и детето Д. П., както и в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на месечна издръжка на детето за разликата над 100лв. до 200лв., считано от 17.06.2009г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване.
При определяне размера на издръжката, съдът е взел предвид възрастта на детето – 5 години, и е приел, че необходимата му месечна издръжка е в размер на 150лв. Изложил е съображения за това, че бащата е в трудоспособната възраст, и това, че в момента е безработен не го освобождава от задължението му да заплаща издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. Счел е че следва да заплаща издръжка в размер на 100лв. месечно. Съдът е приел, че при определяне размера на издръжката следва да бъде отчетено обстоятелството, че на майката са предоставени родителските права, както и, че детето Д. живее при нея, като същата поеме част от издръжката му в размер на 50лв. Съдът е изложил съображения и за това, че по делото не са установени изключителни нужди на детето или такива извън обичайните, които да обосноват необходимост от определяне на месечна издръжка над посочения размер. Прието е, че не е установено получаване на доходи от въззиваемия, тъй като същият е регистриран като безработен и не са събрани доказателства за полаган от същия труд без трудово правоотношение, поради което съдът не са налице основания за присъждане на издръжка в претендирания от ищеца размер от 200лв. месечно.
Приел е за основателен и иска за присъждане на издръжка в полза на детето за период от една година преди предявяване на исковата молба –от 17.06.2009г. до 15.06.2010г. , тъй като в процесния период страните не са живели заедно, като грижите за отглеждането на същото са полагани само от неговата майка. Приел е, че размерът и на таза издръжка също следва да е също по 100 лева месечно.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за необходимостта да се преценяват възможностите на дължащия издръжка да дава същата и когато се присъжда такава за минало време. Позовава се на П№5/16.11.1970г. на Пленум на ВС и П№5/3011.1981г. на Пленума на ВС.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос от значение за спора на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решението само в частта, с която искът за издръжка на непълнолетно дете е уважен до размер на 100 лева месечно издръжка за минало време на основание чл.149 СК, тъй като въззивният съд е дал отговор на същия в противоречие с практиката на ВКС.
Решението в частта му досежно определения режим на лични отношения между бащата и детето, както и в частта му, с която е уважен иск по чл.143 СК като необжалвано е влязло в законна сила.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на решение от 28.04.2011г. по гр.д.№203/2011г. на ОС Варна, в частта му, с която е осъден П. Ж. да заплаща издръжка от по 100 лева на детето Д. П. за минало време по иск с правно основание чл.149 СК, по жалба на П. Ж..
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса в размер на 240 лева от П. Ж., за което да му се съобщи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: