1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
С., 17.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 568/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Д. К. срещу определение № 653 от 07.10.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 2 898/2013 г., с което се оставя без разглеждане частна жалба с вх. № 3 477/14.05.2013 г. на С. М. Ж., действаща в качеството си на временен синдик на [фирма] [населено място], подадена против определение № 1 141/09.05.2013 г. на П. по ч. т. д. № 513/2013 г., с което е отменено прекратително определение № 133/12.03.2013 г. по т. д. № 64/2012 г. на ПзОС в частта му относно предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 7 ТЗ.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение на ВКС е неправилно, по изложените в жалбата съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответниците по частната жалба не ангажират становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение ВКС, ТК, първо отделение е оставил без разглеждане частната жалба на С. М. Ж., действаща в качеството си на временен синдик на [фирма] [населено място] като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
В конкретния случай, С. М. Ж., в качеството й на временен синдик на Б. Минерали – С.” АД [населено място] е обжалвала определение на въззивен съд, с което същият е отменил определение на ПзОС за прекратяване на производството по делото в частта относно предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 7 ТЗ. Атакуваното определение на П. не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него не се прегражда по – нататъшното развитие на производството, тъй като делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Това е съобразено от въззивния съд и изрично отразено в диспозитива на постановения от него съдебен акт, че същият е окончателен и не подлежи на касационен контрол.
При тези фактически данни, определение № 653 от 07.10.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 2 898/2013 г. е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 653 от 07.10.2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено ч. т. д. № 2 898/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: